Исак Абрабанел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
Ред 45: Ред 45:
[[Категория:Богослови]]
[[Категория:Богослови]]
[[Категория:Равини]]
[[Категория:Равини]]
[[Категория:Сефарадски евреи]]
[[Категория:Юдаизъм в Португалия]]
[[Категория:Юдаизъм в Португалия]]
[[Категория:Португалски религиозни дейци]]
[[Категория:Сефарадски евреи]]
[[Категория:Родени в Лисабон]]
[[Категория:Родени в Лисабон]]
[[Категория:Починали във Венеция]]
[[Категория:Починали във Венеция]]

Текуща версия към 21:31, 16 декември 2020

Исак Абрабанел
רבי יצחק בן יהודה אברבנאל
португалски общественик
Роден
1437 г.
Починал
ПогребанПадуа, Италия

Религияюдаизъм
Философия
РегионЕврейска философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиМетафизика, теология
Исак Абрабанел в Общомедия

Исак бен Йехуда Абрабанел (на иврит: דון יצחק בן יהודה אַבְּרַבַנְאֵל) е португалски еврейски философ, финансист и общественик.

Роден е през 1437 година в Лисабон. Произлиза от известния и богат сефарадски род Абраванел.

Автор на философски и богословски трудове, Абрабанел развива активна търговска и финансова дейност, като за продължителни периоди е на служба при кралете на Португалия, Кастилия и Неапол. Възползвайки се от връзките си с кастилския двор, полага големи усилия, за да предотврати изгонването на евреите от Испания (започнат с т.нар. Алхамбрайски декрет) и изразходва за тази цел значителни лични средства.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Абрабанел се занимава с въпросите на Сътворението, пророчествата, теодицеята, които са характерни за средновековния юдаизъм. Критикува Маймонид, като написва специална книга за това – „Ръководство за объркания, формулирана в Рош Амана“ (1505)[1]. Приема, и в това е критиката му към Маймонид, че знанието на пророците по своята същност е чудотворно и сътворено от Бог, а не е научно, както Маймонид приема[2].

Исак бен Абрабанел умира през 1508 година във Венеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Философски речник“, изд. „Труд“, 2009, с. 8
  2. „Философски речник“, изд. „Труд“, 2009, с. 8