Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
6482 байта изтрити ,  преди 12 години
отделяне на биографиите
==Организация и провеждане==
'''Офицерският бунт (1887 г.)''' е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз [[Александър I Батенберг]] през август [[1886]] г.
 
В началото на 1887 г. част от тях, начело с майор [[П.Петър Груев]] и капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Атанас Бендерев]], създават в [[Румъния]] организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р [[Васил Радославов]].
 
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в [[Силистра]] и [[Русе]].
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на [[19 февруари]]. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
 
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на [[22 февруари]] 1887 г. са разстреляни майор [[Атанас Узунов]], майор [[Олимпи Панов]], подпоручик Кожухарски, капитан [[Георги Зеленгоров]], подпоручик [[Димо ТрънбешкиТръмбешки]], подпоручик Енчев и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков.
 
== Източници ==
==Кратки биографични бележки==
===Атанас Узунов===
'''Атанас Маринов Узунов''' е български военен инженер, майор от [[1886]] г., е роден през 1857 г. в Русе.
 
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през [[1875]] г. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876 г.). Сражава се при [[Зайчар]] и [[Корито]]. След войната постъпва в [[Одеса|Одеското]] юнкерско пехотно училище ([[1877]] г.).
 
При обявяване на [[Руско-турската война|Руско-турска освободителна война]] ([[1877]]-[[1878]] г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при [[Стара Загора]], сражава се на [[Шипка]] и в [[Котел|Котленския]] балкан. За отличие А. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г.
 
След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в [[Санкт Петербург]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]] г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на [[Тимок|Тимошката]] армия на 14-[[17 ноември]] 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
 
Обявен е за почетен гражданин на [[Видин]] през 1886 г.
 
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян.
 
===Олимпи Панов===
'''Олимпи Спиридонов Панов''' е бесарабски българин, български революционер и офицер, за кратко време министър на войната. Роден е на [[17 юни]] [[1852]] в с. [[Шоп Тайраклии]], [[Бесарабия]].
 
Завършил е Болградската гимназия през [[1867]] г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ. Там през [[1869]] г. Панов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Ангел Кънчев]] и [[Панайот Хитов]]. Избран е за член и секретар на БЦБО в [[Букурещ]].
 
През периода [[1875]]-[[1876]] г. следва строително инженерство в [[Париж]].
 
Когато [[Русия]] обявява война на [[Турция]] през [[1877]] г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната.
 
След Освобождението следва в [[Санкт Петербург]] в Академията на Генералния щаб ([[1880]]-[[1883]] г.).
 
След Съединението е назначен за началник на [[артилерия]]та в [[Българска армия|Българската армия]]. По време на Сръбско-българската война през [[1885]] г. допринася за победата на българските войски в [[Сливница|Сливнишкото]] сражение.
 
От 12 до [[16 август]] [[1886]] г. Панов е министър на войната. Като участник в Офицерския бунт е осъден на смърт и разстрелян.
 
===Димо Тръмбешки===
'''Димо Юрданов Тръмбешки''' е български военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.).
 
През [[1882]] г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в [[София]]. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е портупей [[юнкер]]. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен [[Дунав]]ски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на [[3 декември]] 1885 г.
 
След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в [[Русе]].
 
Участва в детронацията на княз Александър Батенберг ([[1886]] г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на [[19 февруари]] [[1887]] г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян.
 
===Тома Кърджиев===
'''Тома Антонов Кърджиев''' е български революционер, учител.
 
През [[1860]] г. семейството му се преселва в [[Русе]]. Там той става един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града ([[1871]] г.).
 
Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.).
 
След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.) за което е осъден на смърт и разстрелян.
 
==Източник==
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 22 февруари 2006 г.]
* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=126890&postcount=4 Форуми Бойна слава: Неосъществените генерали]
 
 
[[Категория:История на България (1878-1918)]]

Навигация