СК Левски (Русе): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис/общо форматиране; overlinked (12)
Ред 1: Ред 1:
{{Футболен отбор
{{Футболен отбор
| име на отбора = ФК Левски (Русе)
| име на отбора = ФК Левски (Русе)
| герб = [[Файл:NologoBG.png|150px]]
| герб = NologoBG.png
| прозвище =
| прозвище =
| основан= 1922<br>1941
| основан= 1922<br>1941
| разформирован= 1940<br>1946 - влива се в „Динамо“ (Русе)
| разформирован= 1940<br>1946 – влива се в „Динамо“ (Русе)
| стадион = игрището на „[[СК Напредък (Русе)]]“
| стадион = игрището на „[[СК Напредък (Русе)]]“
| капацитет =
| капацитет =
Ред 15: Ред 15:


== История ==
== История ==
„Левски“ (Русе) се заражда в трета футболна чета на „[[СК Сава (Русе)]]“ през 1922 г. Играе на игрището на Напредък. Финансово клубът се поддържа от богатия русенец Д. Дюлгеров. Футболистите на Левски достигат до най-голямото постижение на русенския мъжки футбол - вицешампионската титла от държавното първенство през 1937 година.
„Левски“ (Русе) се заражда в трета футболна чета на „[[СК Сава (Русе)]]“ през 1922 г. Играе на игрището на Напредък. Финансово клубът се поддържа от богатия русенец Д. Дюлгеров. Футболистите на Левски достигат до най-голямото постижение на русенския мъжки футбол – вицешампионската титла от държавното първенство през 1937 година.


Спортните екипи на футболистите са чернобели раирани фланелки, черни гащета и бели чорапи.
Спортните екипи на футболистите са чернобели раирани фланелки, черни гащета и бели чорапи.


Военният клуб „Левски“ е с големи финансови възможности. Той обхваща района около центъра до Механотехникума и района между ул. „Александровска“ и река [[Дунав]]. Извоювани са национална вицешампионска титла на България през 1937 година, пет пъти е градски шампион, три участия в [[Национална футболна дивизия|Националната футболна дивизия]] (1938-1940), три хъти финалист за „[[Царска купа|Купата на Царство България]]“ (1937-40), едно трето място (1928) и едно четвърто (1926) в първенството на България.
Военният клуб „Левски“ е с големи финансови възможности. Той обхваща района около центъра до Механотехникума и района между ул. „Александровска“ и река [[Дунав]]. Извоювани са национална вицешампионска титла на България през 1937 година, пет пъти е градски шампион, три участия в [[Национална футболна дивизия|Националната футболна дивизия]] (1938 – 1940), три хъти финалист за „[[Царска купа|Купата на Царство България]]“ (1937 – 40), едно трето място (1928) и едно четвърто (1926) в първенството на България.


Най-силният период на „Левски“ (1934-1940) е свързан с международните мачове. През 1934 г. в срещата си с шампионите на [[Румъния]] - „ЧФР“ ([[Букурещ]]) русенци постигат убедителна победа с 3:0 <ref>в-к „Спорт“, 26 ноември 1934 г.</ref>.
Най-силният период на „Левски“ (1934 – 1940) е свързан с международните мачове. През 1934 г. в срещата си с шампионите на [[Румъния]] – „ЧФР“ ([[Букурещ]]) русенци постигат убедителна победа с 3:0.<ref>в-к „Спорт“, 26 ноември 1934 г.</ref>


През 30-те години на 20 век в българските национални гарнитури участват Марко Николов- Маро, Тодор Тодоров - Тошлето, Димитър Николаев - Шопа, Димитър Тодоров, Константин Новаков - Диндата, Борис Пейчев, Александър Богданов, Радослав Дуков - Тръбача и Шами Пинка.
През 30-те години на 20 век в българските национални гарнитури участват Марко Николов- Маро, Тодор Тодоров – Тошлето, Димитър Николаев – Шопа, Димитър Тодоров, Константин Новаков – Диндата, Борис Пейчев, Александър Богданов, Радослав Дуков – Тръбача и Шами Пинка.


Периодът 1934-1940 г. остава златен за футболистите от Левски. четири хоредни години достига до финала за Царската купа (1937-40).
Периодът 1934 – 1940 г. остава златен за футболистите от Левски. четири хоредни години достига до финала за Царската купа (1937 – 40).


Наказанието което БНСФ налага на с.к. Левски (Русе) е много тежко - изваждане от състава на [[Национална футболна дивизия|Националната футболна дивизия]] и разформироване на отбора. Така през 1940 година се слага край на съществуването на един от най-силните клубове в Русе и [[България]]. По-късно след присъединяването на Добруджа към България през 1941 г. тимът е реабилитиран и възстановен <ref>„Футболът в Русе“. Юлиян Илиев. стр.49-57</ref>.
Наказанието което БНСФ налага на с.к. Левски (Русе) е много тежко – изваждане от състава на Националната футболна дивизия и разформироване на отбора. Така през 1940 година се слага край на съществуването на един от най-силните клубове в Русе и България. По-късно след присъединяването на Добруджа към България през 1941 г. тимът е реабилитиран и възстановен.<ref>„Футболът в Русе“. Юлиян Илиев. стр.49-57</ref>


През есента на 1944 г. отборът се обединява с [[ФК Ангел Кънчев|Ангел Кънчев]] в „Ангел Кънчев-Левски“, който от своя страна през 1946 г. се влива в „Динамо“ по заръка на партийната номенклатура в онези години и прекратява съществуването си. На 16 февруари 1949 г. „Динамо“ заедно с още три отбора се сливат в съвременния „[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]]“. През 2005 г. отбора формално се разделя от „Дунав“ (Русе).<ref>[http://www.ruseinfo.net/afish_950.html ФК „Левски“ се отдели от ФК „Дунав“]</ref>
През есента на 1944 г. отборът се обединява с [[ФК Ангел Кънчев|Ангел Кънчев]] в „Ангел Кънчев-Левски“, който от своя страна през 1946 г. се влива в „Динамо“ по заръка на партийната номенклатура в онези години и прекратява съществуването си. На 16 февруари 1949 г. „Динамо“ заедно с още три отбора се сливат в съвременния „[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]]“. През 2005 г. отбора формално се разделя от „Дунав“ (Русе).<ref>[http://www.ruseinfo.net/afish_950.html ФК „Левски“ се отдели от ФК „Дунав“]</ref>


== Успехи ==
== Успехи ==
като ''[[СК Левски (Русе)|„Левски“ (Русе)]]:''
като ''„Левски“ (Русе):''
; Шампионат на България:
; Шампионат на България:
* [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион и сребърен медал (1):''' 1937
* [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион и сребърен медал (1):''' 1937
Ред 38: Ред 38:


; [[Национална купа на България|Купа на България]]:
; [[Национална купа на България|Купа на България]]:
* [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):'''– 1937, [[Царска купа 1938|1938]], [[Царска купа 1939|1939]], 1940
* [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):'''– 1937, 1938, 1939, 1940


; Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО):
; Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО):
Ред 54: Ред 54:


== Трансформации на името ==
== Трансформации на името ==
* 1922 - 1940 - с.к. „Левски“
* 1922 – 1940 – с.к. „Левски“
* 1940 (разформирован)
* 1940 (разформирован)
* 1941 - с.к. „Левски“ (възстановен)
* 1941 – с.к. „Левски“ (възстановен)
* 1944 - 1946 - с.к. „Ангел Кънчев-Левски“ (след обединение с „Ангел Кънчев“)
* 1944 – 1946 – с.к. „Ангел Кънчев-Левски“ (след обединение с „Ангел Кънчев“)
* 1946 - влива се в „Динамо“ (Русе)
* 1946 – влива се в „Динамо“ (Русе)


== Известни футболисти ==
== Известни футболисти ==
Ред 71: Ред 71:
* Шами Пинкас
* Шами Пинкас
* Продан Новаков
* Продан Новаков
* Светослав Абаджиев - Юрата
* Светослав Абаджиев – Юрата
* Венцислав Ангелов
* Венцислав Ангелов
* Христо Минев - Лайника
* Христо Минев – Лайника
* М. Пъргов
* М. Пъргов
* Марин Алексиев
* Марин Алексиев
Ред 84: Ред 84:


== Международните мачове ==
== Международните мачове ==
'''(1924-1946)'''
'''(1924 – 1946)'''


{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
Ред 92: Ред 92:
! Страна
! Страна
! Отбор
! Отбор
! Резултат<ref>Футболът в Русе. Юлиян Илиев. стр. 244-254</ref>
! Резултат
|-
|-
|'''1924'''
|'''1924'''
Ред 98: Ред 98:
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Тимишоара|Русе]]
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Тимишоара|Русе]]
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|„Изворул“ ([[Букурещ]])
|style="background-color:#CFF"|„Изворул“ (Букурещ)
|bgcolor="#ddffdd"|4:3
|bgcolor="#ddffdd"|4:3
|-
|-
|'''1927'''
|'''1927'''
|2
|2
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Русе]] <sup>1</sup>
|bgcolor="#FFCCCC"|Русе <sup>1</sup>
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"| „Аквила“ ([[Гюргево]])
|style="background-color:#CFF"| „Аквила“ ([[Гюргево]])
Ред 110: Ред 110:
|'''1928'''
|'''1928'''
|3
|3
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Русе]]
|bgcolor="#FFCCCC"|Русе
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"| „Женерала“ ([[Букурещ]])
|style="background-color:#CFF"| „Женерала“ (Букурещ)
|bgcolor="#ddffdd"|4:1
|bgcolor="#ddffdd"|4:1
|-
|-
|'''1934'''
|'''1934'''
|4
|4
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Букурещ]]
|bgcolor="#FFCCCC"|Букурещ
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"| „Терда“ (Букурещ)
|style="background-color:#CFF"| „Терда“ (Букурещ)
Ред 124: Ред 124:
|
|
|5
|5
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Букурещ]]
|bgcolor="#FFCCCC"|Букурещ
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"| „Макаби“ (Букурещ)
|style="background-color:#CFF"| „Макаби“ (Букурещ)
Ред 131: Ред 131:
|
|
|6
|6
|bgcolor="#FFCCCC"|[[Русе]]
|bgcolor="#FFCCCC"|Русе
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}}
|style="background-color:#CFF"| „ЧФР“ ([[Букурещ]])
|style="background-color:#CFF"| „ЧФР“ (Букурещ)
|bgcolor="#ddffdd"|3:0
|bgcolor="#ddffdd"|3:0
|-
|-
|}
|} <ref>Футболът в Русе. Юлиян Илиев. стр.244-254</ref>.


* ''1. Играят като „Левски-Ботев“ (сборен отбор) срещу „Аквила“;''
* ''1. Играят като „Левски-Ботев“ (сборен отбор) срещу „Аквила“;''

Версия от 03:58, 26 декември 2020

ФК Левски (Русе)
Емблема на футболния клуб
Основан1922
1941
Разформирован1940
1946 – влива се в „Динамо“ (Русе)
ДържаваБългария
Стадионигрището на „СК Напредък (Русе)

„Левски (Русе)“ е съществуващ български футболен отбор от Русе. Финалист за Националната купа на България по футбол през 1938 г. и през 1939 г.

История

„Левски“ (Русе) се заражда в трета футболна чета на „СК Сава (Русе)“ през 1922 г. Играе на игрището на Напредък. Финансово клубът се поддържа от богатия русенец Д. Дюлгеров. Футболистите на Левски достигат до най-голямото постижение на русенския мъжки футбол – вицешампионската титла от държавното първенство през 1937 година.

Спортните екипи на футболистите са чернобели раирани фланелки, черни гащета и бели чорапи.

Военният клуб „Левски“ е с големи финансови възможности. Той обхваща района около центъра до Механотехникума и района между ул. „Александровска“ и река Дунав. Извоювани са национална вицешампионска титла на България през 1937 година, пет пъти е градски шампион, три участия в Националната футболна дивизия (1938 – 1940), три хъти финалист за „Купата на Царство България“ (1937 – 40), едно трето място (1928) и едно четвърто (1926) в първенството на България.

Най-силният период на „Левски“ (1934 – 1940) е свързан с международните мачове. През 1934 г. в срещата си с шампионите на Румъния – „ЧФР“ (Букурещ) русенци постигат убедителна победа с 3:0.[1]

През 30-те години на 20 век в българските национални гарнитури участват Марко Николов- Маро, Тодор Тодоров – Тошлето, Димитър Николаев – Шопа, Димитър Тодоров, Константин Новаков – Диндата, Борис Пейчев, Александър Богданов, Радослав Дуков – Тръбача и Шами Пинка.

Периодът 1934 – 1940 г. остава златен за футболистите от Левски. четири хоредни години достига до финала за Царската купа (1937 – 40).

Наказанието което БНСФ налага на с.к. Левски (Русе) е много тежко – изваждане от състава на Националната футболна дивизия и разформироване на отбора. Така през 1940 година се слага край на съществуването на един от най-силните клубове в Русе и България. По-късно след присъединяването на Добруджа към България през 1941 г. тимът е реабилитиран и възстановен.[2]

През есента на 1944 г. отборът се обединява с Ангел Кънчев в „Ангел Кънчев-Левски“, който от своя страна през 1946 г. се влива в „Динамо“ по заръка на партийната номенклатура в онези години и прекратява съществуването си. На 16 февруари 1949 г. „Динамо“ заедно с още три отбора се сливат в съвременния „Дунав“. През 2005 г. отбора формално се разделя от „Дунав“ (Русе).[3]

Успехи

като „Левски“ (Русе):

Шампионат на България
  • Вицешампион и сребърен медал (1): 1937
  • Бронзов медал (1): 1928
Купа на България
  • Финалист (4):– 1937, 1938, 1939, 1940
Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО)
  • Шампион (5): 1925/26, 1928, 1931/32, 1933/36, 1937
Букурещката купа
  • Носител:
Купа на „Екс тимовете“
  • Носител

като „Ангел Кънчев-Левски“ (Русе):

Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО)
  • Шампион (1): 1945

Трансформации на името

  • 1922 – 1940 – с.к. „Левски“
  • 1940 (разформирован)
  • 1941 – с.к. „Левски“ (възстановен)
  • 1944 – 1946 – с.к. „Ангел Кънчев-Левски“ (след обединение с „Ангел Кънчев“)
  • 1946 – влива се в „Динамо“ (Русе)

Известни футболисти

  • Марко Николов- Маро
  • Тодор Горанов-Тушлето
  • Димитър Николаев-Шопа
  • Димитър Тодоров
  • Константин Новаков-Диндата
  • Борис Пейчев
  • Александър Богданов
  • Радослав Дуков-Тръбача
  • Шами Пинкас
  • Продан Новаков
  • Светослав Абаджиев – Юрата
  • Венцислав Ангелов
  • Христо Минев – Лайника
  • М. Пъргов
  • Марин Алексиев
  • Биличев
  • Сидер Димитров
  • Борислав Габровски
  • Лалчев
  • Борис Митев
  • Димитър Николаев

Международните мачове

(1924 – 1946)

Година Номер Град Страна Отбор Резултат[4]
1924 1 Русе „Изворул“ (Букурещ) 4:3
1927 2 Русе 1 „Аквила“ (Гюргево) 3:0
1928 3 Русе „Женерала“ (Букурещ) 4:1
1934 4 Букурещ „Терда“ (Букурещ) 2:1
5 Букурещ „Макаби“ (Букурещ) 1:1
6 Русе „ЧФР“ (Букурещ) 3:0
  • 1. Играят като „Левски-Ботев“ (сборен отбор) срещу „Аквила“;

Бележки

  1. в-к „Спорт“, 26 ноември 1934 г.
  2. „Футболът в Русе“. Юлиян Илиев. стр.49-57
  3. ФК „Левски“ се отдели от ФК „Дунав“
  4. Футболът в Русе. Юлиян Илиев. стр. 244-254