Фердинанд I Български

Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд.

---

Фердинанд I Български
княз на българите
Фердинанд през 1912 година
Роден	Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски 26 февруари 1861 г. Виена, Австрийска империя
Починал	10 септември 1948 г. Кобург, Германия
Погребан	Кобург, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	7 юли 1887 – 3 октомври 1918 г.
Коронация	2 август 1887 г.
Предшественик	Александър I
Наследник	Борис III
Семейство
Род	Сакскобургготски
Баща	Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка	Клементина Бурбон-Орлеанска
Братя/сестри	Клотилда от Саксония-Кобург и Гота Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Съпруга	Мария-Луиза Бурбон-Пармска Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Деца	Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда
Подпис
Фердинанд I Български в Общомедия

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и княз на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Произход

Франц фон Сакс-Кобург-Заалфелд

Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд

Августа Ройс Еберсдорф

Август фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари

Ференц Йожеф Кохари

Мария-Антония Кохари

Мария Антония фон Валдщайн-Уортенберг

Фердинанд

херцог Луи-Филип II Орлеански

Луи-Филип

Луиза-Анриет дьо Бурбон

Клементина Бурбон-Орлеанска

Фердинанд IV Неаполитански

Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска

Мария-Каролина Австрийска

Биография

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд през 1882

Цар Фердинанд при обявяването на Независимостта на България

Фердинанд е син на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54^-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54^-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Начело на България

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

По време на Българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. (7 юли нов стил) Великото народно събрание го избира за княз на България. Същият ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2/14 август 1887 г. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е законен, на не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Живот в изгнание

След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му

През 30 – 40^-те години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штявница (Banská Štiavnica). Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Семейство и личен живот

Мария Луиза Бурбон-Пармска

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия, е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

• цар Борис III (1894 – 1943 г.);
• княз Кирил Преславски (1895 – 1945 г.);
• княгиня Евдокия (1898 – 1985 г.);
• княгиня Надежда (1899 – 1958 г.).

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г.) Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.

Награди и отличия

През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

Български

• Велик майстор на ордена „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България (1909 – 1918 г.)
• Велик майстор и кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
• Велик майстор на ордена „Свети Александър (орден)“ (1887 – 1918 г.)
• Велик майстор на ордена „За гражданска заслуга“ (1891 – 1918 г.)
• Велик майстор на ордена „За военна заслуга“ (1900 – 1918 г.)

Фердинанд I в Германия, 1928

Чуждестранни

• Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
• Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
• Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
• „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
• „Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
• Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
• Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
• Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
• Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
• Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
• Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
• Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
• Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
• Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
• Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
• Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
• Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
• Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)

ДРУГИ:

• През 1928 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Байройт.
• През 1941 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Кобург.

Допълнителна литература

• Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
• Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
• Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
• Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
• Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
• Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992