Каменица (котловина): Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
В южната ѝ част, от запад на изток, между ГКПП „Гюешево“ и село Гърляно, на протежение от 9,7 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/> |
В южната ѝ част, от запад на изток, между ГКПП „Гюешево“ и село Гърляно, на протежение от 9,7 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/> |
||
От север на юг през котоловината, между гарите Долно село и Гюешево, преминава и участък от трасето на жп линия София – [[Перник|Радомир]] |
От север на юг през котоловината, между гарите Долно село и Гюешево, преминава и участък от трасето на жп линия София – [[Перник|Радомир]] - [[Гюешево]].<ref name="грб"/> |
||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
Версия от 19:39, 7 януари 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.
Каменишката котловина е котловина в Западна България, област Кюстендил, в историко-географската област Каменица, част от физико-географската област Краище.[1]
Котловината има удължена форма от запад на изток на протежение от около 11 km, а ширината ѝ достига до 4 km. Площта ѝ е около 34,5 km2, а средната ѝ надморска височина 950 m. Разположена е между планините Лисец (на североизток), Чудинска (на запад и северозапад) и Осоговска (на юг и югоизток). На изток чрез седловината Вратца (940 m) се свързва с Кюстендилската котловина, а на югозапад чрез Велбъждкия проход (1160 m) – с историко-географската област Славище в Северна Македония.[1]
Каменишката котловина представлява грабеновидно понижение, което през стария терциер е било запълнено с наслаги. Оформянето ѝ продължава през плиоцена и кватернера. Котловинното ѝ дъно е хълмисто, а оградните и склонове са стръмни. Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) – Гюешевско поле (на запад), Скакавичко-Ранинско поле (на юг) и Гърляно-Ръсовско поле (на изток). На север от Планиница се е образувало още едно – Долноселското поле, което е по-ниско от останалите, като средната му надморска височина е около 800 m. През геоложките епохи, когато става окончателното оформяне на котловината речноакумулативната дейност допринася за натрупването на алувиални наслаги, особено в източната ѝ най-ниска част където преминава главната ѝ отводнителна артерия река Соволянска Бистрица (десен приток на Струма) с левите си притоци Дрезга, Каменчица и др. Климатът е преходноконтинентален, а почвите са предимно канелени горски, делувиални и алувиални, на базата на които се развива овощарството и животновъдството.[1]
В котловина са разположени 8 села: Гърляно, Гюешево, Долно село, Каменичка Скакавица, Преколница, Раненци, Ръсово и Цървендол.[1]
В южната ѝ част, от запад на изток, между ГКПП „Гюешево“ и село Гърляно, на протежение от 9,7 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.[1]
От север на юг през котоловината, между гарите Долно село и Гюешево, преминава и участък от трасето на жп линия София – Радомир - Гюешево.[1]
Топографска карта
- Лист от карта K-34-69. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 237.