Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 64: Ред 64:
== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“.
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“.
* През 1950 г. е удостоен със званието Заслужил художник.
* През 1950 г. със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил художник]].
* През 1952 г. е получил званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]].
* През 1952 г. със званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]].
*През 1950 г. [[Димитровска награда]].
* През 1950 г. е отличен с [[Димитровска награда]].
* През 1952 г. орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ първа степен.
* През 1952 г. – с орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен.
* През 1957 г. орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ първа степен.
* През 1957 г. – с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I степен.
* През 1959 г. орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“.
* През 1959 г. – с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 08:51, 11 януари 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.

Владимир Димитров – Майстора
български художник

Роден
Владимир Димитров Поппетров
Починал

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилучител
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
АкадемияХудожествено индустриално училище в София
УчителиПетко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка
Направлениеживопис
НаградиДимитровска награда (1950)
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия

Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.

Биография

Владимир Димитров – Майстора, Илия Бешков и Иван Лазаров със студенти през 1955 година

Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Творби на Майстора в Пловдивска градска художествена галерия

Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.[1]

Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София.

Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата Копиловци и Шишковци, Кюстендилско.

Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия.[2] През 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.

През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.[3]

От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села.

До 9 септември 1944 г. членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници.

Член на БКП от 1946 г.[4] Като член на Националния комитет за защита на мира участва в конгреси във Вроцлав, Париж и Варшава.

Умира на 29 септември 1960 г. в ИСУЛ в София.

Изложби

Самостоятелни
  • 1922 – Манежа в София
  • 1925 – Художествената академия в София
  • 1927 – Художествената академия в София
Общи
  • 1916 – Берлин
  • 1922 – Рим
  • 1925 – Прага

Награди и отличия

Вижте също

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

Литература

  • "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
  • Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
  • Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
  • Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
  • Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
  • Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
  • Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.
  • Енциклопедичен речник Кюстендил, София, 1989.

Източници

  1. Енциклопедия Кюстендил.
  2. Енциклопедия Кюстендил.
  3. Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, Българска енциклопедия, С., 1936, Т. 1.
  4. Енциклопедия А-Я, С., БАН, 1974, с. 231.

Външни препратки