Италия

Италианска република Repubblica Italiana
Знаме        Герб
Химн: Il Canto degli Italiani
Местоположение на Италия
География и население
Площ	301 338 km² (на 71-во място)
Води	2,4%
Климат	субтропичен
Столица	Рим
Най-голям град	Рим
Официален език	италиански език
Религия	християнство (83,3%)
Демоним	италианец
Население (2020)	60 317 116 (на 23-то място)
Население (2019)	60 359 546
Гъстота на нас.	195 души/km² (на 63-то място)
Градско нас.	71% (на 68-о място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна конституционна република
Президент	Серджо Матарела
Министър-председател	Джузепе Конте
Организации	НАТО, ЕС, ООН, Шенгенско пространство
История
Обединение	17 март 1861
Република от	2 юни 1946
Конституция	1 януари 1948
Влизане в ЕС	1 януари 1958
Икономика
БВП (ППС, 2019)	$2,443 трлн. (на 12-о място)
БВП на човек (ППС)	$40 470 (на 33-то място)
БВП (ном., 2019)	$1,989 трлн. (на 8-о място)
БВП на човек (ном.)	$32 947 (на 25-о място)
ИЧР (2018)	0,883 (много висок) (на 29-о място)
Джини (2018)	33,4 (среден)
Прод. на живота	83,6 години (на 4-то място)
Детска смъртност	3,0/1000 (на 83-то място)
Грамотност	98,4% (на 48-о място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	IT
Интернет домейн	.it
Телефонен код	+39
ITU префикс	IAA-IZZ
Официален сайт	www.italia.it
Като официални езици на регионално ниво са признати още: немски – в Трентино-Алто Адидже и френски език – във Вале д'Аоста.
Италия в Общомедия

Италия (официално название на италиански: Repubblica Italiana – Италианска република) е държава в Европа.

Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km² , от които 7200 km² водна площ .

Италия е членка на Европейския съюз и на Еврозоната и е част от Шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 г. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

География

Карта на Италия

Разположение и релеф

Заливът Конеро, Марке

Връх Сан Мартино край Трентино

Масивът Села в Доломитите

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.

Италия граничи с Франция на северозапад (488 km), с Швейцария (740 km) и Австрия (430 km) на север, със Словения (199 km) на изток, с анклава Сан Марино (39 km) и с Ватикана (3,2 km), който се намира в Рим. Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Вулканът Етна

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1277 m), Етна (3323 m, на остров Сицилия), Вулкано (500 m, на едноименен остров) и Стромболи (924 m, на едноименен остров). Характерна за страната е сравнително високата сеизмична активност.

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи и множество малки езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Климат

Климатът в Италия е субтропичен, със значителни местни особености по крайбрежието и във високите части на Алпите.

В централните и южните части на страната климатът е субтропичен средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и сухо горещо лято. В Неапол средните максимални температури през най-горещия месец август са около 29,5 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около 3,8 °C, а годишното количество на валежите е около 1006 mm.

Паданската равнина и склоновете на Алпите в северната част на страната имат влажен субтропичен климат (Cfa по Кьопен), по-хладна зима и валежи, по-равномерно през годината. В Милано средните максимални температури през най-горещия месец юли са около 28,9 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около -1,9 °C, а годишното количество на валежите е около 943 mm.

Средни температури за Рим

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	4 °C	4 °C	6 °C	8 °C	12 °C	16 °C	18 °C	19 °C	16 °C	13 °C	9 °C	6 °C
максимална	13 °C	14 °C	16 °C	18 °C	23 °C	26 °C	29 °C	30 °C	26 °C	22 °C	17 °C	14 °C

Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 m надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 m надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските – от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.

Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините – кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

История

Колизеумът в Рим – един от най-забележителните символи на римската цивилизация

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната – Лациум, Тоскана и Умбрия.

Ранна история

Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в „световна столица“, и става един от най-големите и богати градове в света. През четвърти век, паралелно с разпространението на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия).

Постепенно обаче империята започва да отслабва вследствие на упадъка на робовладелческия обществено-икономически строй и под натиска на все по-засилващи се варварски нападения, в резултат на което територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната римска империя завършва окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 г. и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс

Средновековието в Италия се характеризира с децентрализираност и сравнително голямо влияние на католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул Одоакър управлява до 493 г., титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани от Теодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата готическа война (535 – 554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и впоследствие довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване вследствие на нашествието на лангобардите. Тяхното трайно установяване на голяма част от Апенинския полуостров окончателно потъпква надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя и довеждат до разделянето му през следващите няколко века на градове-държави и малки деспотства.

През 584 г. е образуван Равенският екзархат, който в началото на своето съществуване е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варварските нападения до751 г., когато лангобардите превземат Равена. Тъй като в резултат и на арабските нашествия византийското влияние на полуострова е почти напълно елиминирано, папската институция, макар и слаба и в този период владееща единствено Рим и териториите непосредствено около него остава единствената централизирана форма на власт в Италия. Тя постепенно прераства в независима Папска държава, провъзгласена официално от краля на франките Пипин III (Къси) и се утвърждава като значителен политически фактор в Западна Европа по времето на Карл Велики.

Давид на Микеланджело, символична за Ренесанса творба

Венеция е една от най-мощните в икономическо отношение средновековни държави

Пристанището при Неапол 1598

Към 1000 г. икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в Средиземно море. Това води до формирането на т.нар. морски републики – градове-държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки, главните две от които са Генуезката и Венецианската република. Значително по-голямата лична свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-засилващите се междуособици и личностни амбиции в Папската държава довеждат до преместване на седалището ѝ в Авиньон – до голяма степен вследствие на това градовете-държави в по-развитата Северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и в тях се появяват първите наченки на новия капиталистически обществено-икономически строй. Италианският Ренесанс започва в Тоскана, и по-специално във Флоренция, а после прониква в градовете Сиена и Лука. В културно отношение този период се характеризира със завръщане към ценностите на Античността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалния модел на Средновековието, макар и той поначало да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, Владетелят на Макиавели и Декамерон на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Брунелески.

Паралелно с икономическия, културния и научен възход на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които т. нар. Черната смърт в средата на 14 век и войните за власт в градовете-държави между местните благороднически семейства. Така една след друга избухва поредица от войни – Италианските войни, които продължават до 1559 г.

Период на чужда зависимост

Най-значимата от италианските войни е тази на Камбрайската лига (1508 – 16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство и други. Отслабените от войните и чумните епидемии италиански държави в крайна сметка попадат под управлението на Хабсбургска Испания (1559 – 1713) и Хабсбургска Австрия (1713 – 1796). Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони в повече или по-малка степен под италианско управление са Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са Република Лука, Пармско херцогство, Моденско херцогство, Сан Марино и Рагуза (дн. Дубровник). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796 – 97 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на дъщерни републики на Франция, като Чизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 г. Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 г. към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Италианско кралство. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточение на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814 г.

След битката при Лайпциг през октомври 1813 г. краят на Наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, като по време на краткото му завръщане на власт (т. нар. Стоте дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава. След Виенския конгрес от 1815 г. – практически възстановил статуквото в Европа от периода преди Великата френска революция, за Италия започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация

Джузепе Гарибалди

Днешната държава Италия е създадена едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на апенинския полуостров и Двете Сицилии са обединени от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитекти на обединението на Италия са Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия и революционерът Джузепе Гарибалди. Рим и областта Лацио остават в продължение на още десет години под властта на папата – до 20 септември 1870 г., когато са присъединени към Италия. С това италианското обединение е почти окончателно завършено. Понастоящем Ватиканът (както и Сан Марино) е независима държава, анклав на Италия.

Италия в „черна риза“

Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930 г.

Въпреки че е между страните – победителки в Първата световна война, Италия не постига очакваните си цели, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост у италианците. То, заедно с тежката икономическа ситуация в периода веднага след войната довеждат на власт през 1922 г. Бенито Мусолини. Неговата партия – фашистката, в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата държава в света с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилия се националсоциализъм в Германия, фашистката идеология е открито тоталитарна, и тази черта е записана в „Доктрина на фашизма“. По-голямата част от средствата за производство са национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензура върху всички медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, т. нар. „черни ризи“, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Част от пропагандата на фашизма става сравняването на Италия с древен Рим и популяризирането на италианската култура, отхвърляйки каквото и да било чуждо влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, като в резултат на нея за известен период от време мафията загубва голяма част от влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете ѝ успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 година италианската армия окупира Абисиния като част от т. нар. Италианска империя. През 1939 г. е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с нацистка Германия – т. нар. Стоманен пакт, прераснал с присъединяването към него на Япония в тристранен пакт (страни от Оста). За да поддържа добрите отношения с Германия, през 1938 г. Мусолини прокарва т.нар. „расови закони“ – политика на драстично ограничаване на гражданските права на определени етнически групи (въпреки че той самият не подкрепя антисемитизма).

На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на дефакто капитулиралата Франция, с което Италия влиза във Втората световна война. Негативното за държавите от Оста нейно развитие (в това число – пораженията на северноафриканския фронт) водят до свалянето на фашисткия диктатор Бенито Мусолини и ареста му по заповед на крал Виктор Емануил III и назначаването на ново правителство начело с маршал Пиетро Бадолио. То след тайни преговори с антихитлеристката коалиция постига излизане на страната от Оста и прекратяване на военните действия със съюзниците, което е обявено от маршал Бадолио на 8 септември 1943 г. и е останало в италианската история под името Примирието (L'armistizio). Правителството постига договореност с антифашистките партии да бъдат включени в правителството и пак с тях да създаде Единен национален фронт за освобождение на страната под името Национален комитет за освобождение на Италия. В същия период от време обаче северна и централна Италия са окупирани от германски войски включително гр.Рим, а крал Виктор Емануил III и Бадолио заедно с правителството и върховното командване на въоръжените сили се изтеглят през Пескара на италиански бойни кораби в Бриндизи (контролиран по това време от англо-американските войски), където до освобождението на Рим през юни 1944 г. се установява временната столица на Кралство Италия. На 13 октомври 1943 г. по решение на правителството на маршал Пиетро Бадолио Италия обявява война на нацистка Германия като страната официално застава на страната на антихитлеристката коалиция, главните страни от която – СССР, САЩ и Великобритания признават същия ден на Италия статут на съвместно воюваща държава. Междувременно още през септември 1943 г. италианските войски започват активни военни действия срещу германската армия както на италианска територия така и с частичен успех, а на някои места без успех – на териториите дотогава окупирани от Италия – в Югославия, Албания, Гърция и Франция.

Италианско кралство

В северната част от Италия, окупирана от германските войски и като сателит на нацистка Германия, под ръководството на Мусолини, освободен на 12 септември 1943 г. от затвора след въздушна акция на германски СС войски начело с щурмбанфюрера Ото Скрцени е формирана т. нар. Република Салò, като на нейната територия продължава дейността си италианското партизанско движение. В същото време правителството на Бадолио договаря с антифашистките партии системата на бъдещото управление на страната като се достига до споразумение след освобождението на Рим крал Виктор Емануил да предаде правомощията си на сина си Умберто, а въпросът за формата на управление на страната да остане за решаване след края на войната. През декември 1943 г. американските войски заедно с италианската Първа моторизирана бойна група командвана от генерал Виченцо Дапино нанасят поражение на германската армия в битката за Монте Лунго на север от Неапол, а през януари-май 1944 г. английски, американски, френски и полски военни части заедно с формирания Италиански корпус за освобожение командван от генерал Умберто Утили пробиват германската защитна Линия „Густав“ при Филотрано и Монте Касино и впоследствие на 4 юни 1944 г. освобождават Рим. В резултат на освобождението на столицата правителството на Пиетро Бадолио подава оставка и предава властта на правителството на социалиста Иваное Бономи, а съгласно договореностите с антифашистките партии от Националния комитет за освобождение на Италия кралят Виктор Емануил III предава властта на сина си Умберто II. Северната част на Италия обаче продължава да е под германска окупация. През септември 1944 г. правителството на Бономи увеличава италианските войски на фронта организирайки ги в шест италиански дивизии, които носят името Бойни армейски групи и заедно с англо-американските войски започват бойни действия срещу германците окопали се за отбрана по т.нар. Готска линия. През февруари-април 1945 г. съюзниците, в това число италианската армия осъществяват успешни настъпателни операции срещу германските войски като Готската линия е пробита в началото на април 1945 г. като до края на месеца Северна Италия е освободена от германска окупация. На тази територия силни удари по врага нанася и италианското партизанско движение изтласквайки германците и войските на Република Сало от Милано и създавайки редица партизански републики. В самия край на Втората световна война – през пролетта на 1945 г., при опита си да избяга в Швейцария Мусолини е заловен от група италиански партизани начело с Валтер Аудизио известен с псевдонима си „полковник Валерио“ и след присъда издадена от Националния комитет за освобождение на Италия в пресъствието на представител на италианската армия в лицето на алпийския капитан Давиде Барбиери е разстрелян, което слага окончателен край на фашисткото управление.

Италианска република (1946 г. до днес)

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина на 1 януари 1948 г. влиза в сила нова конституция. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим, като чак до 2002 г. на лицата от мъжки пол, в това число – наследниците, е забранено да влизат в страната. След окончателното налагане на власт на Христяндемократическата партия през 1949 г. и преминаването на Италианската комунистическа партия (ИКП) в опозиция, Италия става една от страните-учредителки на НАТО и Европейската икономическа общост (ЕИО) – предшественик на Европейския съюз, макар през годините на Студената война понякога частично да подкрепя политиката на СССР и социалистическите страни и да си сътрудничи с тях поради силното влияние на ИКП в страната. След разпадането на Източния блок през 1989 г. Италия взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Държавно управление

Държавно устройство

Серджо Матарела, президент на Републиката

Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

Държавен глава на Италия е президентът, който се избира за 7 години с тайно гласуване от Парламента и представители на регионите. Изпълнителната власт се упражнява колективно от Министерски съвет, оглавяван от председател. Министерският съвет се назначава от президента, но трябва да бъде одобрен от двете камари на Парламента.

От 31 януари 2015 г. президент на Италия е Серджо Матарела. Настоящият председател на Министерския съвет е Паоло Джентилони.

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори (7 души към май 2006 г., трима от които бивши президенти). Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно.

Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната. Правната система на Италия се основава на римското право в интерпретацията на Наполеоновия кодекс. Последна съдебна инстанция при повечето спорове е Върховният касационен съд. Конституционният съд следи за съответствието на законите с Конституцията.

Съдебна система

В исторически план законодателството има корени в Римските закони, модифицирани от Наполеоновия кодекс. Конституционният съд (Corte Costituzionale) е върховният съдебен орган в страната. Сградата на днешния Конституционния съд е построена на 18 март 1958 г. През последните години се извършват значителни реформи в съдебната система – например през 2009 г. Върховният съд оставя зад решетките трима служители, които са укривали данъци и са имали връзки с мафията.

Повратен период в борбата срещу мафията е този между началото на 80-те до 90-те години на 20 век, който е свързан с атентатите срещу политика Пио Латоре и генерал Карло Алберто дала Киеза през 1982 г. и съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. Те разкриват истинското лице на считаната дотогава от мнозина за „градска легенда“ мафия и изваждат Италия от блатото на безразличието. Държавата изпраща армейски части в Сицилия в помощ на полицията. Някои от босовете на мафията са арестувани и осъдени. В училищата започват да се провеждат специализирани разяснителни часове и младежите научават какво означава да работиш за мафията. Студенти основават движението „Сбогом пицо“ (Addio pizzo) (Pizzo е паричната сума, която мафиозите чрез изнудване събират от хората, рекет). Започва да се увеличава броят на търговците, които започват да отказват да плащат рекет.

Международни отношения

Чезаре Рагагньини с Владимир Путин и Сергей Лавров

Италия е сред основателите на Европейската общност, преобразувана днес в Европейски съюз. Страната е приета в Организацията на обединените нации (ООН) през 1955 година и членува също в Г-8, Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и Централноевропейската инициатива.

Италия традиционно подкрепя ООН и нейната дейност в областта на сигурността. Италиански войски участват в мисиите на ООН в Сомалия, Мозамбик и Източен Тимор, като страната оказва и подкрепа на операциите на НАТО и ООН в Босна и Херцеговина, Косово и Албания. През февруари 2003 г. Италия разполага двехилядна военна част в Афганистан. През юли същата година изпраща войски и в Ирак, чийто максимален брой достига 3200 души, и които са изтеглени през ноември 2006 г. През август 2006 г. 2450 италиански войници са придадени към мисията на ООН в Ливан, а от февруари 2007 г. италианецът Клаудио Грациано ръководи силите на ООН в тази страна.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, [реджони], ед. ч. regione, [реджоне]), пет от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (giunte [джунте]), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 110 провинции.

Административно деление на Италия

На картата	Регион	Адм. център	Площ, km²	Население
1	Вале) д’Аоста*	Аоста	&&&&&&&&&&&03263.&&&&&03263	&&&&&&&&&0126000.&&&&&0126 000
2	Пиемонт	Торино	&&&&&&&&&&025399.&&&&&025 399	&&&&&&&&04401000.&&&&&04 401 000
3	Лигурия	Генуа	&&&&&&&&&&&05421.&&&&&05421	&&&&&&&&01610000.&&&&&01 610 000
4	Ломбардия	Милано	&&&&&&&&&&023861.&&&&&023 861	&&&&&&&&09642000.&&&&&09 642 000
5	Трентино-Алто Адидже*	Тренто	&&&&&&&&&&013607.&&&&&013 607	&&&&&&&&01007000.&&&&&01 007 000
6	Венето	Венеция	&&&&&&&&&&018391.&&&&&018 391	&&&&&&&&04832000.&&&&&04 832 000
7	Фриули-Венеция Джулия*	Триест	&&&&&&&&&&&07855.&&&&&07855	&&&&&&&&01222000.&&&&&01 222 000
8	Емилия-Романя	Болоня	&&&&&&&&&&022124.&&&&&022 124	&&&&&&&&04276000.&&&&&04 276 000
9	Тоскана	Флоренция	&&&&&&&&&&022997.&&&&&022 997	&&&&&&&&03677000.&&&&&03 677 000
10	Умбрия	Перуджа	&&&&&&&&&&&08456.&&&&&08456	&&&&&&&&&0884000.&&&&&0884 000
11	Марке	Анкона	&&&&&&&&&&&09694.&&&&&09694	&&&&&&&&01553000.&&&&&01 553 000
12	Лацио	Рим	&&&&&&&&&&017207.&&&&&017 207	&&&&&&&&05561000.&&&&&05 561 000
13	Абруцо	Л'Акуила	&&&&&&&&&&010794.&&&&&010 794	&&&&&&&&01324000.&&&&&01 324 000
14	Молизе	Кампобасо	&&&&&&&&&&&04438.&&&&&04438	&&&&&&&&&0320000.&&&&&0320 000
15	Кампания	Неапол	&&&&&&&&&&013595.&&&&&013 595	&&&&&&&&05811000.&&&&&05 811 000
16	Пулия	Бари	&&&&&&&&&&019362.&&&&&019 362	&&&&&&&&04076000.&&&&&04 076 000
17	Базиликата	Потенца	&&&&&&&&&&&09992.&&&&&09992	&&&&&&&&&0591000.&&&&&0591 000
18	Калабрия	Катандзаро	&&&&&&&&&&015080.&&&&&015 080	&&&&&&&&02007000.&&&&&02 007 000
19	Сицилия*	Палермо	&&&&&&&&&&025708.&&&&&025 708	&&&&&&&&05030000.&&&&&05 030 000
20	Сардиния*	Каляри	&&&&&&&&&&024090.&&&&&024 090	&&&&&&&&01666000.&&&&&01 666 000

* регион със специален статут

Въоръжени сили

Верижни БМП Dardo, местно производство – основното бойно средство на берсалиерите.

Въоръжените сили на Република Италия (на италиански: Forze armate italiane – Италиански въоръжени сили) са натоварени с отбраната на суверенитета и териториалната цялост на страната. Формално са съставени от шест вида въоръжени сили, но Финансовата гвардия (Guardia di Finanza) и Бреговата охрана (Capitanerie di porto – Guardia Costiera) са считани за такива преди всичко по традиция. Финансовата гвардия е специална служба, отговаряща за финансовите престъпления, борбата с наркотрафика, данъчните и митническите престъпления. На нея се пада основният дял от борбата с различните мафиотски организации. Бреговата охрана е натоварена най-вече с полицейски, спасителни и административни функции по море. Основните военни сили включват сухопътните войски (Esercito italiano (Е.I.) – Италианска армия), военноморски сили (Marina militare italiana (M.M.I.) – Италиански военноморски сили), военновъздушни сили (Aeronautica militare italiana (A.M.I.) – Италианска военна авиация) и Военна милиция по (Arma dei Carabinieri (A.C., milizzia dei Carabinieri) – Корпус на карабинерите). Съгласно Парижкия мирен договор Италия като победена държава във Втората световна война, има наложено ограничение на въъоръжените сили до 185 хил души от тях 60 хил какарбинери. Тези ограничения са валидни до 1955 г., когато по споразумение между победените и победителите във Втората световна война е постигнато споразумение за премахване на ограничителните военни клаузи на мирния договор. От 2005 г. е отменена военната повинност и към 2010 г. числеността на въоръжените сили е 293 202 души, което е сравнително голям брой, но в тях влизат 114 778 карабинери.

Артилерийски полк

Служителите не влизат в това число, тъй като са извън юрисдикцията на Министерството на отбраната, за разлика от карабинерите, които са под двойната юрисдикция на военното и вътрешното министерства. Към 2010 г. военният бюджет на страната възлиза на около $35,8 млрд., 1,7% от БВП на Италия и десети в света. Страната не разполага със собствено ядрено оръжие, но на нейна територия е разположено такова – в авиобаза Бреша – Геди по линия на стратегията на НАТО за споделена отговорност (NATO nuclear sharing strategy) и в авиобаза Авиано, която е авиобаза на ВВС на САЩ.

Италия е индустриална държава с традиции в производството и износа на въоръжение и индустриално оборудване. Италия е една от основателките на НАТО. Участва в различни мисии по света и като организация за подпомагане на пострадали райони.

Италианска армия

Патрул в Афганистан

Италианската армия (Esercito Italiano – E.I.) е сухопътният компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. включва 109 703 офицери, сержанти, войници и цивилни служители. Въоръжена е почти изцяло с бойна техника италианско производство като танковете Ariete, верижните бойни машини на пехотата Dardo, колесните бронеразузнавателни и самоходни оръдейни машини Centauro и вариантът им колесни бойни машини на пехотата Freccia, бронетранспортьорите Puma, както и бойните вертолети Mangusta attack helicopter. Италия има на въоръжение и големи количества верижни американски БТР М113, произведени по лиценз във варианта VCC-1 и модернизирани във VCC-2. Създадени са като Армията на Кралство Пиемонт-Сардиния около което възниква обединената италианска държава. До премахването на монархията и изгонването на Савойската династия официалното название е Кралска армия (Regio Esercito) и под него тя участва в няколко конфликта, най-големите от които са Първата световна война (на страната на Антантата) и Втората световна война (на страната на Оста). По време на Студената война основната задача на армията е да спре потенциално нахлуване на съветската Южна група войски от Унгария през Югославия на Апенинския полуостров, във връзка с което Италия развръща силна групировка планинска пехота в Алпите. След края на Студената война страната участва основно в мироопазващи и мироналагащи операции в бивша Югославия, Ливан, Ирак и Афганистан.

Италиански военноморски сили

Италианският самолетонесач Кавур и други военни плавателни съдове

Италианските военноморски сили (Marina militare italiana – M.M.I.) са морският компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. включват около 35 200 офицери, сержанти, войници и цивилни служители, 85 основни кораба и 123 летателни апарата. Най-големият боен кораб и флагман на флота е лекият самолетоносач „Cavour“. Създадени са през 1861 г. и до премахването на монархията през 1947 г. се наричат Кралски военноморски сили (Regia Marina). Разпадането на Австро-Унгария, чийто флот е считан за основен противник, дава началото на период на възход и към избухването на Втората световна война са построени множество модерни и мощни за времето си кораби.

След края на ВСВ и присъствието на Италия сред страните основателки на НАТО, италианските ВМС са натоварени с основната задача да поддържат контрола върху Средиземно море, заедно с шести флот на САЩ (който разполага с бази в Южна Италия и Испания), френските и испанските ВМС. След края на Студената война ВМС на Италия участват в операции по морската блокада на бивша Югославия за налагане на оръжейното ембарго на ООН, хуманитарни мисии в Средиземноморието, охрана на гражданското корабоплаване и борба с пиратството основно край Африканския рог.

Италианска военна авиация

Италианската военна авиация (Aeronautica militare Italiana – A.M.I.) e въздушният компонент на въоръжените сили. Към 2008 г. разполагат с личен състав от 43 882 военнослужещи и цивилни служители и 585 летателни апарата, от които 219 бойни самолета и 114 вертолета.

Аления C-27J

Италия има дълбоки традиции в авиопроизводството и голяма част от летателната техника е разработена и произведена в страната, като делът ѝ дори нараства през последните години. Връх на техническия прогрес са 121-те изтребителя EF-2000 Eurofighter Typhoon, разработени съвместно с Великобритания, Германия и Испания и 75-те F-35A/B, разработени основно от САЩ, но в чиято разработка Италия (след Великобритания) е водещ партньор.

Италианските ВВС са обособени като отделен вид въоръжени сили под името Кралска авиация (Regia aeronautica) на 28 март 1923 г. с указ на крал Виктор Емануил III. През 30-те години на ХХ век италианските ВВС са високотехнологични и поставят серия от рекорди, но към началото на Втората световна война вече изостават технологично както от основните си противници – тези на САЩ, Великобритания и Съветския съюз, така и от тези на собствените си съюзници – германците.

След началото на Студената война като основна задача на Италианските ВВС се оформят противовъздушната отбрана на южния фланг на НАТО и контролът върху Средиземно море. След нейния край тези задачи се запазват, но в по-малка степен.

Карабинери

Карабинери (жандармерия)

Корпусът на карабинерите (Arma dei carabinieri, до 2000 г. формално част от Италианската армия, оттам и традиционното съкращение C.C. – Corpo dei carabinieri) е военизирана полицейска служба на двойно подчинение на военното и вътрешното министерство по модела на френската жандармерия. За обществения ред и сигурността в големите градове и градските общини отговаря Държавната полиция (Polizia dello Stato), a в малките селски общини и в труднодостъпните райони – карабинерите. Освен като обществена полицейска служба карабинерите действат и като военна полиция в рамките на въоръжените сили, а във военно време подкрепят редовната армия като лека пехота и осигуряват охраната на тила ѝ и на обектите от критичната инфраструктура. Малък елитен ескадрон кирасири (Corazzeri) осигуряват почетната гвардия за президента на републиката. Към 2010 г. са с приблизителна численост от около 100 000 души.

Население и култура

Население

Населението принадлежи към романската езикова група. То е етнически хомогенно, съставено от 98,1% италианци, 0,6% германци (южнотиролци) и 1,3% от други етноси. Средната гъстота на населението е 197 д/km², естествения прираст е 2,00, а средна продължителност на живота: мъже – 75 г., жени – 81 г.

Италиански език

Диалектна делитба на италианския език

Италианският език принадлежи към романската езикова група. Освен в Италия той се говори в части от Швейцария, Словения, Либия, Етиопия, Еритрея (Африка) и в италианските общности по света: Ню Йорк (САЩ), Лондон (Великобритания), Мюнхен (Германия), Рио де Жанейро (Бразилия), Сидни (Австралия) и др. В Италия се говори от около 58 милиона, а по света като втори език около 150 милиона души. Езикът е базиран на неговия тоскански диалект, а граматиката му – на итало-далматински и гало-романски. Все още широко се използват диалектите на италианския език – сицилиански, сардински, емилиански, венето, салентино, калабрезе и др., като съществува почти консенсусно мнение относно разграничаването на неаполитанския като отделен език.

Основни фрази

• La lingua Italiana – ла лингуа италиана – италианският език
• Buon giorno – буон джорно – добър утро/ден
• Buona sera – буона сера – добър вечер
• Arrivederci – ариведерчи – довиждане
• Parlo Italiano – парло италиано – Говоря италиански (език)

Образование

Гимназия в Сицилия

Образованието в Италия е на високо ниво – 99% от хората са грамотни.
Началното образование в училище започва от 6-годишна възраст. То продължава 5 години и въвежда учениците в основните предмети на човешкото знание.
Средно образование започва от 6-и клас до 8-и клас и се залага върху подготовката за гимназиално образование.
след 8-и клас се започва профилирана подготовка за специализация и бъдещо развитие. Завършва се на 18 или 19 години в зависимост от вида на обучение.
Висше образование – след завършване на средно образование, може и по-късно. Трае в зависимост от специалността от 4 до 6 години бакалавър, магистър – 2 години, докторантура – 3 години, може допълнителни квалификации до още 3 години.

Университети

Венециански университет

Основите на висшето образование започват именно от Италия. През 1088 г. учени се събират в обща сграда, за да изнасят лекции на хора, искащи да обогатят и развият своето образование. Така е основан първият университет в Европа – в Болоня. В Италия има 68 университета със студенти от целия свят, а италианските висшисти в италианските университети са 905 687 на година.

Религия

Базилика в Рим

В Италия основната религия е католицизмът. Страната е една от католическите страни с най-силна вяра и традиция. Над 91% са католици, или около 54 000 000 души. Мюсюлманите (предимно чужденци) са около 1 200 000. Будистите наброяват 103 000, а индуистите – 108 000.

Здравеопазване

Болница в Милано

В Европа Италия е една от страните с ниво на здравеопазването над средното, което е основано на принципа на доброволното от страна на пациента участие. Медицинските заведения са под контрола на Министерство на здравеопазването. Consiglio Superiore di Sanità (Национален здравноосигурителен съвет), Istituto Superiore di Sanità (Национален институт по здравеопазването) и Istituti zooprofilattici sperimentali (Ветеринарна епидемиология) са едни от институциите, които контролират здравеопазването в страната. Поликлиниката Агостино Джениели е една от най-големите в Рим и страната. Медицината е приоритет в страната и медицинските висши учебни заведения са едни от най-реномираните в Европа. Също така и редица фондации помагат за развитието на бъдещите медици.

Икономика

Луксозен автомобил Maserati Quattroporte V

Купол за наблюдение, произведен в Торино и предназначен за МКС

Според данни на МВФ италианската икономика е седма в света и четвърта в Европа по големина на брутния вътрешен продукт (БВП). Членка е на Г8, Европейския съюз и ОИСР. Италия има пазарна икономика с висока свобода на инвестициите и търговията; стандартът на живота в страната е 8-ият най-висок в света. В допълнение, Италия има третият най-голям национален златен резерв в света (след Германия и САЩ), а БВП на глава от населението е равен на средния за ЕС.

Бизнес център в Милано

В същото време италианската икономика е изправена пред редица проблеми, например изключително ниския си растеж (средно 1,23% за последното десетилетие, в сравнение с 2,28% годишно за ЕС.) Южна и Северна Италия се различават значително по своето икономическо развитие – докато в северната част БВП на глава от населението достига 32 900 евро (135,5% от средния за ЕС), то някои южни региони имат БВП на глава от населението, равняващ се на 16 300 евро (по-малко от 60% от средния). Заради тези проблеми, както и сравнително високите нива на корупция и бавните реформи, Италия понякога е наричана „болният човек на Европа“.

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли – машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване.

Първичен сектор

Растениевъдство

Лозя в Тоскана

• Зърнени култури

В северната и централната част на страната най-голям процент по територия заема царевицата (20%) (Италия е един от най-големите производители на царевица в Европа), следван от пшеницата (16%), ечемик (9%), ориз (8%) и други.

• Зеленчукопроизводство

Добре развито е в цялата страна, но най-вече в южната част. Основните площи са засети с домати (9%), чушки (7%), картофи (5%), патладжан (5%), моркови (3%) и др. Италия е един от най-големите производители на домати и чушки в света. Тези две култури играят важна роля в италианската кухня и имат богат асортимент в страната.

• Бобови култури

Отглеждат се предимно в Централна Италия и Пиемонт. Поради полезните съставки тези храни играят важна роля в италианската кухня. Най-разпространената култура в италианските фермерски стопанства и засети площи е бобът (29%) (най-различни сортове), грах (17%), нахут (16%) (Италия е един от основните износители на нахут в Европа), леща (5%).

Италиансски селскостопански машини

• Плодове

Италия е един от най-големите европейски производители на цитрусови плодове. В страната най-голямо е производството на череши (12%), грозде (11%), праскови (9%), портокали (9%), ябълки (9%), круши (9%), мандарини (8%), лимони (4%), ягоди (2%) и др.

• Ядки

Италия е основен производител на ядки в Европа. Най-вече производството е съсредоточено върху бадеми (26%), лешници (19%), орехи (14%), фъстъци (10%) и др.
В Италия се отглеждат също около 90 000 тона гъби, 84 700 тона памук, 18 360 тона тютюн, салатни култури (80 000 тона), подправки (89 тона) и др.

Животновъдство

Животновъдство

В страната има 3 513 000 хектара пасища и 1 345 000 хектара ливади. Отглеждат се 6 милиона глави крави, 8,6 милиона свине, 6,8 милиона овце и 0,9 милиона кози. Общото годишно производство на риболовната промишленост в Италия (от улов и аквакултури), включително ракообразни и мекотели, възлиза на 480 тона.

Полезни изкопаеми

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Италия е един от най-големите производители на стомана и сяра.

Вторичен сектор

Индустрия

Индустрията на Италия е една от най-силно развитите в света. Водещи отрасли са машиностроенето, металургията, химическата и нефтохимическа индустрия, леката и хранителната индустрии.

Италия е сред най-големите производители и доставчици в света на автомобили, велосипеди и мотопеди, трактори, перални машини и хладилници, пишещи и сметачни машини, радиоелектронна продукция, промишлено оборудване, стоманени тръби, пластмаси и химически влакна, автомобилни гуми, а също и готови облекла и кожени обувки, сирене, зехтин, плодови и доматени консерви. Страната е най-големият в света производител на паста и вино. Голямо е и производството на цимент, натурални есенции и етерни масла от цветя и плодове, художествени изделия от стъкло и фаянс, бижутерия. Добиват се пирити, живачни руди, калиеви соли, доломити, азбест.

Енергетика

АЕЦ Енрико Ферни

От средата на 50-те години Италия развива ядрена енергетика. От 2011 г. след референдум атомните електрически централи са спрени поетапно. Страната залага на ВЕЦ и възобновяеми енергийни източници. В страната се добиват незначителни количества природен газ и нефт. Един от европейските лидери в енергетиката е италианската компания Eni.

Третичен сектор

В туризма и услугите са заети повече от 54% от трудоспособното население. Италия е една от водещите туристически дестинации. Банкови услуги, ремонтни дейности, телекомуникационни услуги са места, където работи около 24% от населението. Едни от най-големите доставчици на услуги са: Telecom Italia – телекомуникации, „УниКредит“ – банкиране, Exor – инвестиционно дело, Alitalia – авиационен превозвач и други.

Инфраструктура

Транспортът в страната е добре развит. В Италия има 98 летища, 156 пристанища, 19 472 km железопътна линия, 837 493 km главни и междуселищни пътища, 6532 km магистрали.

Железопътни пътища

Италиански високоскоростен влак

18 071 km железопътен път, 1600 km за теснолинейки и планински железници. Основния железопътен оператор е Trenitalia. Броят на машините в железопътния транспорт наброява 65 000 – 2900 локомотива, 1800 специализирани машини и 45 700 вагони. Работниците в този сектор са 39 800 души.

• Високоскоростни линии

Изграждането им започва през 1992 г. Петте най-натоварени железопътни линии са:
Торино – Милано
Болоня – Милано
Рим – Неапол
Рим – Флоренция
Болоня – Флоренция

Метро

7 италиански града имат метро: Рим – 2 линии с дължина 41,5 km и 48 спирки, Милано – 4 линии с 92 km и 101 спирки, Торино – 1 линия, 13 km и 21 спирки, Неапол – 3 линии, 29,8 km и 28 спирки, Генуа – 1 линия, 7 km и 8 спирки, Катания – 1 линии, 3,5 km и 6 спирки, Бреша – 2 линии, 13,7 km и 17 спирки.

Трамвай

Трамвай от 1930-те

От началото на XX век в страна е имало над 120 различни линии за лек железопътен транспорт, които по една или друга причина са били закрити. В 13 италиански града функционират трамваи или градски влакове. Това са: Рим от 1877 – 6 линии с 40 km дължина; Милано от 1881 – 17 линии, 115 km; Торино от 1871 – 10 линии 58 km; Неапол от 1875 – 3 линии, 11 km; Флоренция от 2010 – 1 линия, 8 km; Падуа от 2007 – 1 линия, 6 km и други.

Надземни железници

В много от градовете съществуват надземни железници и градски влакове. Повечето от този тип транспорт свързва по-големи селища на близки разстояния и се използват в някои случаи като туристическа атракция.

Автомобилен транспорт

По данни от Статистически институт през 2012 в страната има: 37 196 730 автомобила, 6 578 000 мотоциклети, 100 890 автобуси, 844 000 специализирани превозни средства, 4 567 900 товарни автомобили и 161 340 селскостопански машини.

Авиация

Броят на италианските граждани, използвали авиационни услуги през 2012 г., е 56 298 073.

Туризъм

Италия е една от десетте световни туристически дестинации. Всяка година страната е посещавана от над 2 500 000 туристи (най-вече от Европа и Африка). Символи на Италия са Колизеумът в Рим, Наклонената кула в Пиза, Венеция. Прекрасните малки градчета с множество архитектурни паметници, романтичните улици и красивите площади. Градовете Неапол и Флоренция са едни от най-посещаваните градове и се отличават с богатата история. „Ла скала“ в Милано, „Испанските стъпала“ в Рим, множеството замъци и монументи също са част от пейзажа. Националните паркове, Резерватите и Сафари парковете (където се отглеждат редки видове животни в защитени от страната площи) са още една причина да посетите страната. Планинските и морските курорти също очароват туристите. „Автомобилният музей“ в Торино и Галерията на Емануеле Втори в Милано са много посещавани.

Култура

Сицилиански барок

Архитектура

В архитектурен план днешна Италия може да се опише с предимно ренесансов стил, неокласицизъм и съвременно строителство. Разбира се древните постройки и елементи са едни от символите на страната и те също формират облика на архитектурата. Колизеят и други монументи в Рим, а и в близките градове подчертават романския архитектурен стил. Множество подобни сгради са разрушени по време на войните и при идването на различни владетели на власт през Средновековието. Още едно доказателство за следи от минали цивилизации са останките от древногръцки и етруски храмове и параклиси предимно в южна Италия и най-вече на остров Сицилия.

Базилика на Сан Марко

Други храмове в южна Италия носят стила на ранното християнство и на византийския стил. Освен в Рим други катедрали и обществени сгради в градове като Пиза и Флоренция оставят във времето спомена за романската архитектура. Готическата архитектура може да бъде забелязана в повечето градове в страната. Най-ярък пример е Миланската катедрала. Църквата Сан Франческо в Болоня, Сан Франческо в Асизи, Палацо Веккио във Флоренция, катедралата Орвието са също част от богатото наследство на тази епоха. От времето на Ренесанса са съхранени някои обществени и жилищни сгради в големите и по-малките градчета и много базилики и катедрали. Катедралата във Флоренция, Базиликата Сан Лоренцо, Базиликата Сант Андреа са някои от многото сгради, останали до днес. Бароковата архитектура и неокласицизмът са оставили след себе си множество дворци, катедрали и параклиси. От монархията и фашизма също са останали много сгради, но повечето са били разрушени заради политическите промени.

Изобразително изкуство

Запазени са образци от изобразително изкуство от времето на древните гърци. Други стенописи, скулптури и монументи датират от времето на етруските. Римляните са оставили наследство, което може да се види и днес. Множество произведения се съхраняват в Рим, Верона и Неапол. От времето на романтизма са запазени множество скулптури предимно в Южна Италия и в Сардиния и Сицилия.

Епохата на готиката също е оставила трайни следи в изкуството. Монументите „Ла Скала“ в Милано, базиликата на Свети Франческо в Асизи и катедралата в Сиена са архитектурни шедьоври от този период. Едни от най-емблематичните творци на този период са Джото, Арнолфо ди Камбио и Николо Пизано. Най-значителната епоха е Ренесансът, който тръгва именно от Италия. Възниква през 14 век и духът му се усеща най-вече във Флоренция, Болоня и други градове в Централна и Северна Италия като Мантуа, Урбино и Ферара. Едни от първите представители на този революционен стил са Филипо Брунелески (1377 – 1446), Леон Батиста Алберти (1404 – 1472), Филипо Липи (1377 – 1446), Донатело и Мазачо. Гении на своето време, творили през този период и оставали незаменими шедьоври, са Леонардо Да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело.

Литература

Дивине комедия от Данте Алигери

Литературни произведения на латински език, свързани с Апенините, са открити през 1924 г. в околностите на Рим от италиански изследователи. Летописите са написани според тях през 7 в. пр. Хр. Други запазени произведения на латински език са от писателите Лукрецио, Катуло и Орацио.
В началото на първото хилядолетие литературата започва развитието си в различни аспекти. Един от най-ярките религиозни творци е Франческо Д`Асизи. Писателят Бонвесин Де Ла Рива е направил много за развитието на италианската граматика. В началото на 13 век философът Алано Ди Лилла е световнопризнат теолог и поет, дал много за развитието на философията.

• Сицилианското училище (на италиански: Scuola siciliana) е условно название на група поети в двора на Фридрих II, писали стихове на народен език (volgare) от първата половина на тринадесети век. Ръководители на това училище са: Руджери Д`Амичи, Одо делле Колоне, Стефано Протонотаро, Филипо Да Месина и други. Сицилианското училище е разположено на кръстопът на множество култури. След смъртта на Манфред през 1266 г. Сицилианското училище престава да съществува, но идеята продължава благодарение на редица тоскански поети начело с Гитоне Д`Арецо и неговите ученици.

Бури на Света Екатерина от Сиена, Доменико Бекафуми, 1515 г.

• Тоскансото училище възниква като продължение на Сицилианското училище, но поетите създават новаторски творби и някои от тях са от различно естество. В произведенията се използват социални теми, а не феодални, както при предишните учения. Други характерни черти на Тоскансото училище са обогатяване на поетични модели.

В началото на XIII и XIV век са написани едни от най-паметните произведения на италиански писатели: Божествена комедия от Данте Алигиери, Канцониере на Франческо Петрарка и Декамерон на Джовани Бокачо. През XV век писатели като Леон Батиста Алберти, Леонардо да Винчи, Лоренцо де Медичи творят в различни насоки. Анджело Полицано е покровител на изкуството и новата литература. Той прави преводи на произведението Илиада. През XVI век Лудовико Ариосто създава поемата Орландо Фуриосо. Николо Макиавели пише „Принцът“. През епохата на романтизма от първата половина на ХIХ век най-големите италиански творци са Джакомо Леопарди и Алесандро Марцони.

Палацо дей Нормани в Палермо, едно от първите места, където ес е помещавало Сицилианското училище

Джовани Верга е един от творците на италианската литература от средата на ХIХ и началото на ХХ век. Писателят е ярък представител на натуралистичното течение веризъм. През първата половина на ХХ век носители на Нобелова награда за литература са: Джозуе Кардучи през 1906, Грациа Деледда през 1926 и Луиджи Пирандело през 1934. Други световнопризнати автори от ХХ век са Джузепе Унгарети, Итало Свево, Итало Калвино. През втората половина на ХХ век още трима италиански творци получават Нобелови награди: Салваторе Квазимодо през 1959, Еугенио Монтале през 1975 и Дарио Фо през 1997.

Театрално изкуство

Театър в Палермо

На територията на днешна Италия има множество останки от древногръцки, римски и латински сцени и руини на театрални съоръжения. Част от тези театри са превърнати в паметници на културата. Богатата история на тези циливизации играе изключителна роля в развитието на италианското театрално изкуство. Древните театри са били разположени предимно в южна Италия в или край градовете (Неапол, Таранто, Бари, Катания и др.) Епохата на хуманизма е повратна точка в италианския театър. Благодарение на него се възстановяват множество ръкописи и биват показвани пред публика. Видни представители на хуманизма са Донато Джанотти и Анголо Полицано. По време на Ренесанса Италия отново достига върховете на театралното изкуство в Европа. Играят се пиеси от най-известните творци на Италия от онова време, като драматурга и философ Николо Макиавели.

Музика

Италия е една от страните, които имат голям принос за развитието на музиката. В страната са поставени основите на класическата музика, операта, диското и други музикални стилове. Италианските композитори и изпълнители са световно признати и тяхното творчество оставя отпечатък в музикалната история. Миланската Ла Скала е една от символите на оперната музика. В други италиански градове също има известни архитектурни паметници на операта и на музиката като цяло. Италия дава на света много музикални инструменти като пианото, цигулката, мандолината и др. Страната е известна и с реномираните музикални фестивали.

• Класическа музика

Верди, Вивалди и Пучини са известни по целия свят композитори и гении за своето време, оставили трайна следа в класическата музика. От бароковия период е останало творчеството на Джовани Габриели, Джироламо Фрескобалди, Архангело Кориели.

• Опера

Един от най-известните италиански тенори в нашето съвремие е Лучано Павароти. Италия винаги е имала световноизвестни тенори. Франко Корели, Джовани Давид, Флавиано Лабо, Лоренцо Салви, Ангело Гамба и много други са част от тенорите на Италия.

Група Пух

• Поп

Популярната музика на Италия е сред водещите в света и има огромно значение за развитието на световната попмузика през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. От 1951 г. в Санремо се провежда най-старият в света песенен фестивал. Сред най-големите звезди от Италия са: Клаудио Вила, Доменико Модуньо, Нила Пици, Мина, Адриано Челентано, Тото Котуньо, Джани Моранди, Милва, Ива Дзаники, Рита Павоне, Орнела Ванони, Ерос Рамацоти, Дзукеро и мн. др.

• Рок

Група Пух е представител на класическата рок музика. Групите Елвъркинг и Рейнтайм са италиански метъл групи.

• Хип-хоп

Този стил музика започва развитието си през 1990, като първият изпълнител на стария училищен рап е Джованотти (Лоренцо Керубини) и стилът на музиката е наричан „рападино“. Една от най-известните хип-хоп групи е „Радикал Стаф“ (основана 1986). Други популярни групи от деветдесетте са „Отиере“, „Баси Маестро“, „Лоу Екс“, „Ла Фамилия“. Златните години за този стил музика започва през края на 90-те. Изпълнители като Неффа, Ди Джей Груф, Каос Оне, Деда стават много популярни в Европа и в САЩ.

Кино

Първото представяне на такъв вид изкуство пред италианска публика става през далечната 1896 г. През март кинематографът пристига в Рим и Милано и по-късно в Неапол, Салерно, Бари и Ливорно. Има сведения, че още същата година са направени късометражни филми за крал Умберто Първи и за тогавашните папи на католическата църква.

Първи филми

Първият регистриран официално италиански филм е La presa di Roma (Падането на Рим) от 1905, режисьор на който е Алберини. Първият филм със звук е прожектиран през 1906 в град Пиза под ръководството на професор Пиетро Пиерини. В периода от 1904 до 1910 италианското кино се развива и успехът му надминава очакванията на италианското общество. Режисьори като Марио Касерини, Енрико Гуацони със своите филми покоряват европейската и световната сцена. През периода 1910 -1950 се снимат множество игрални филми, отразяващи живота в Италия. Правят се и множество документални филми за стопанството, географията и икономиката на Италия.

• Италиански неореализъм

Италиански неореализъм (от италиански: Neorealismo) e направление в изкуството на кинематографията зародило се в Италия в годините след втората световна война (1943 – 1955). Течението се характеризира с разказване на истории за хора и социални групи от бедната работническа класа, филмирани на действителния терен вместо в комфорта на филмовите студия. Често за поддържащите роли са използвани непрофесионални актьори от местното население. Неореализмът изважда на преден план трудностите в икономически и морален аспект в следвоенните години, рефлектиращи в характерната италианска народопсихология. Водещи режисьори са Роберто Роселини, Виторио Де Сика, Чезаре Дзаватини, Лукино Висконти, Джузепе Де Сантис, Федерико Фелини и други.

• Комедии

Commedia all'italiana или „италианска комедия“ е типичен стил за комедиите от тази страна. Бумът в заснемането на подобен вид филми е през 1950-те години. Едни от най-великите италиански комедийни актьори са: Алберто Сорди, Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди и Уго Тоняци. Комиците илюстрират южняшкия манталитет на обществото, борбата на италианците като имигранти и приобщаването на хора с различни нрави и култури, ежедневието поднесено по хумористичен начин. Едни от най-запомнящите се италиански комедийни филми са: Стражари и апаши (Guardie e ladri) (1951), Обичайните заподозрени (I soliti ignoti) (1958), Всички у дома (Tutti a casa) (1960), L'armata Brancaleone(1966), Хляб и шоколад (Pane e cioccolata) (1973) и много други.

• Научно-фантастични филми

Друга силна страна на италианското кино е научната фантастика. Едни от най-големите режисьори в този стил са Енрико Новели, Луиджи Маджи, Марио Солдати, Марио Матоли, Уго Грегорети, Бруно Корбучи, Маурицио Понци, Лучио Фулчи, Джулиано Монталдо.

Медии

В страната информацията е основен ресурс. Медиите играят важна роля в съвременното италианско общество. Около 92% от гражданите държат да са информирани и всеки ден използват медиите като източник на информация.

• Вестници

Първият вестник идва именно от Италия. Първият вестник за сведения е издаден във Венеция през 1563. През началото на 20 век в страната започва излизането на първите обществени медии – вестниците.
Днес най-популярните всекидневници в страната са La Repubblica, La Stampa, Il Giornale, Corriere della Sera, Libero. Тиражът на тези вестници е съответно 350 000, 237 000, 117 000, 403 000, 91 000.

• Списания

Такъв тип издания възникват в Италия още през 18 век в много малки серии най-вече да информират за важни научни открития и обществени събития. Днес има доста популярни утвърдени италиански списания, които информират за събития в най-различни сфери, например автомобилни списания Al Volante, Auto, за икономика – Altreconomia, за култура – Valori, Cuore, Musica и много други.

Логотип на RAI

• Радио

Гулиелмо Маркони осъществява първата междуконтинентална радиовръзка през 1901 г. Десетилетие по-късно радиовръзката става и обществена услуга. През 30-те години радиоканалите са директен източник на информация и за слушане на различни информационни бюлетини, спортни мероприятия и музика. Първият официален радиоканал е Радио RAI 1 основан през 1924 година и днес е на честота 178 kHz (в Италия). Едни от радиостанциите с най-голяма аудитория са RAI Radio 1 (около 7 милиона слушатели дневно), Радио Италия (около 5 милиона слушатели дневно), Радио 24 (около 3 милиона слушатели дневно), Радио R101 (около 2,5 милиона слушатели дневно), Радио Капитал (около 2,2 милиона слушатели дневно)

• Телевизии

RAI Radiotelevisione Italiana S.p.A е най-голямата италианска телевизионна група. RAI 1 е основана през 1954 година в Рим. По-късно се появяват и телевизиите RAI 2, RAI 3, RAI 4, RAI 5, RAI Sport, RAI Movie и други. Други национални италиански телевизионни канали са Canale 5, Italia 1, Mediaset Extra, Sky и други.

• Електронни медии

Като част от глобалната мрежа много италиански медии (вестници, списания, телевизии) успоредно със своята дейност имат и уеб портали с цел по-достъпен достъп до информация. Други независими италиански Интернет портали са: Virgilio.it (от 1996), abc.it, b24.it, Ciaoweb.it, CiaoItalia.it, miosito.it и други.

Мода

• Облекло

Италия е една от страните с най-известни маркови стоки. Италианската мода е една от тези с най-високо реноме и с големи традиции. Град Милано е италианската столица на модата, където седалища имат най-утвърдените модни марки. Италианските компании Giorgio Armani, Versace, Dolce & Gabbana, Prada са световни лидери в производството на дрехи.

• Обувки

Италианската обувна промишленост играе изключително важна роля в този отрасъл на текстилната индустрия. Иновациите, елегантността, използването на различен вид материали са основните характеристики на обувната промишленост. Една от най-известните компании са: Балдинини, Маури, Рокс, Тренд, Роберто Ботичели и др.

• Бижутерия

Има и известни италиански производители на бижута и аксесоари: Булгари, Андреа Ботичели, Фенди, Бродиони и др.

Наука

Галилео Галилей

Италианците имат голям принос за развитието на европейската и световнната циливизация. Постиженията на италианските учени са реализирани в областите на механиката, електротехниката, комуникациите, публицистиката, медицината и други. Един от най-изявените италиански учени е Галилео Галилей, който прави открития в математиката, физиката, астрономията и други. Друг италиански гений е Леонардо Да Винчи. Той е бил всестранно развита личност. Изявен човек на изкуството, променил света със своите изобретения, епохални за онова време, също така и архитект, анатомист и музикант.

Научни институти

Официално 12 за състоянието на обществото. Най-важните институти са: INEA – аграрна икономика, CNR – Национален съвет за научни изследвания, AISSA – Италианската асоциация на научно обосновани селскостопански, ISTAT – Национален статистически институт, ENEA – Институт за нови технологии, ISAE – икономически анализи.

Леонардо Фибоначи

География

Пътят до Китай, открит от италианския пътешественик Марко Поло, и Американския континент, открит за европейската цивливизация от екипа на Христофор Колумб, са двете най-велики открития за страната, а и играят важна роля в историята и развитието на Европа. След тях редица други италиански изследователи опознават и изследват културата на Новия свят. През XX век Умберто Нобиле с дирижабъла Норге е първият човек, прелетял над Северния полюс.

Математика

Леонардо Фибоначи е един от най-изявените математици в областта на математиката в XII век. Джироламо Кардано и Паоло Руфини правят структурират писмения вид на алгебрата.

Енрико Ферми

Физика

Галилео Галилей е един от основоположниците на физиката и астрономията в италианската физика. Ученият прави революционни открития най-вече в областта на астрономията. Алесандро Волта е физик, който правил открития в областта на електрическите заряди и открива батерията. Така се стига и до първата трансконтинентална радио връзка, а Енрико Ферми е изтъкнат физик, който дава голяма част за изследването на ядрената физика. Карло Рубиа е един от малкото италиански физици в областта на електрониката получил Нобелова награда за през 1984. Рикардо Джакони е италиански астрофизик, получил нобелова награда през 2002 г.

Евангелиста Торичели

Медицина

Италия още преди началото на Ренесанса има традиции в тази област. Не случайно в страната е открито първото медицинско училище и предшественика на съвременната линейка е използван през XII век в Италия. Габриеле Фаллопио е изявен анатомист и ботаник, завършил Университета в Падуа, който дава много за развитието на медицината. Марчело Малпиги съставя теория за финкционирането на белите дробове.

Списък на италиански изобретения

Традиции

Италианските традиции са свързани със семейството, богата история и култура. Страсната седмица е напочин в Италия, Натале (специалната Коледна седмица). Надпревари като „Палио Ди Сиена“ и автомобилното състезание „Милле Миля“ (1000 мили), Каравалът и Филмовият фестивал във Венеция, карнавалът Виареджио, карнавалът ди Ивреа. Възстановки на редица исторически събития се извършват всяка година.

Празници

Официални

• 1 януари – Нова година (Il Capodanno)
• 6 януари – Богоявление (l’Epifania) или Бефана (La Befana)
• ** – Великден (La Pasqua)
• ** – Светли Понеделник (Il lunedì dell'Angelo)
• 21 април – Ден на основаването на Рим (Natale di Roma);
• 25 април – Празник на свободата (La Liberazione)
• 1 май – Ден на труда (La Festa del Lavoro)
• 2 юни – Ден на Италианската република (La Festa della Repubblica);
• 15 август – Успение Богородично (Голяма Богородица, Ферагосто) (Il Ferragosto) или Възнесение (L’Assunzione)
• 1 ноември – Ден на Вси Светии (Il giorno di tutti i Santi или Ognissanti)
• 8 декември – Непорочното зачатие (L’Immacolata Concezione)
• 25 декември – Коледа (Рождество) (Il Natale)
• 26 декември – Ден на Св. Стефан (Santo Stefano)

Други

• 19 март – Сан Джузепе
• 29 юни – Санти Пиетро и Поуло (Santi Pietro e Paolo), патрони на Рим
• 4 октомври – Сан Франческо д'Асизи – патрон на Италия
• 4 ноември – Ден на победата от Първата световна война

Италианска кухня

Италия е прочута със своята кухня по целия свят. В италианската кухня влияние оказват етруските, древните гърци, древните италиански племена, римляните и други.

Храна

Пица пеперони

Пшеницата има изключително голямо значение в италианската кухня. Затова в Италия се отглеждат различни видове пшеница и други зърнени храни и затова има толкова различен и богат асортимент от брашна и паста. Зеленчуците, оризът са основните продукти за приготвяне на типични италиански предястия и ястия. Говеждото месо, свинското месо и рибата се приготвят по различни начини в различните провинции като за овкусяването им се използват зехтин много често и различни видове гъби и подправки. Зехтинът и някои типични италиански сосове (правени по стари рецепти) са неизменна част от повечето ястия. В Италия има над 1000 вида различни сирена и около 200 различни вида млечни изделия.

Десертите също са неизменна част от италианската традиция. Пример за това са тирамису, различни видове палачинки и изключителното разнообразие от кремове и сладоледи.

Напитки

Италианските аристократи винаги са били любители на виното, също така и днес то е основния алкохол в Италия. Всяка провинция има различни традиции за приготвяне, бутилиране и съхраниние на виното.

Спорт

Според Италианската федерация по спорт и Италианския олимпийски комитет (CONI) практикуващите спорт в Италия наброяват 4 185 843. Най-разпространеният спорт е футболът (27%), следван от волейбола (8%) и на трето място – баскетбола (7%).

Национален отбор по футбол

Национални отбори (мъже)

• Футбол

Световен шампион: 1934, 1938, 1982, 2006
Европейски шампион: 1968
Олимпийски игри: 1936

Национален отбор по баскетбол

• Баскетбол

Световен шампион:
Европейски шампион: 1983, 1999
Олимпийски игри:

Национален отбор по волейбол

• Волейбол

Световен шампион:1995
Европейски шампион: 1989, 1993, 1995, 1999, 2003, 2005
Олимпийски игри:

• Хандбал

Световен шампион:
Европейски шампион:
Олимпийски игри:

• Водна топка

Световен шампион: 1978, 1994, 2011
Европейски шампион: 1947, 1993, 1995
Олимпийски игри:

Ръгби лигата в страната е създадена през 50-те години.

Олимпийски игри

Италия е домакин на зимните олимпийски игри през 1956 г. в Кортина д'Ампецо и на летните олимпийски игри през 1960 г. в Рим.

Страната е домакин и на зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г.

Параолимпийски игри

През 1960 г. в Рим, освен Летните олимпийски игри, се провеждат и първите Параолимпийски игри. Италия е с 29 златни, 28 сребърни и 23 бронзови медала.

Европейски игри

На европейските игри през 2015 в Азербейджан, Италия завършва на шесто място със 10 златни, 26 сребърни и 11 бронзови.