Разлика между версии на „Дончо Костов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
250 байта изтрити ,  преди 9 месеца
редакция без резюме
{{Личност|биолог}}
 
'''Дончо Костов Стоянов''' е [[България|български]] [[агроном]] и [[генетик]]. През лятото на 1944 година е включен в правителството на [[Иван Багрянов]] като [[министър на земеделието и държавните имоти]], но отказва поста и е освободен.<ref>Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241</ref>
 
== Биография ==
 
== В немилост ==
През август 1948 г. в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref>[http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf Агликаглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизмалисенковизма в България: Биологическата конференция (София, 4  – 8 април 1949)] Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4 – 8 April, 1949).А Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188  – 198. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf</ref>
 
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти“, за „безплодност“, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества“ <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110</ref><ref>Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 – 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.
 
Дончо Костов е женен за Анна Анатолиевна Завялова (1933 г.). Нямат деца.
 
== Признаниие ==
Делото на акад. Дончо Костов получава пълно признание много години след смъртта му. През 1987 г. по случай 90 години от неговото рождение се организира юбилейно честване, на което слово произнася акад. [[Ангел Балевски]], председател на БАН. На стогодишнината от неговото рождение Институтът по Генетика на БАН организира честване и изложба на фотографии <ref>[https://doi.org/10.1080/13102818.1997.10818943 Аглика Едрева (1997) Честване на сто години от рождението на Дончо Костов (1897  – 1949) в Българска Академия на Науките. A. Edreva (1997) Celebration of the Centenary of Dontcho Kostoff (1897 – 1949) in the Bulgarian Academy of Sciences, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 11:3  – 4, 55  – 57. https://doi.org/10.1080/13102818.1997.10818943]</ref>.
 
Институтът по генетика на БАН от 1987 г. до 2010 г. носи името на акад. Дончо Костов (до сливането си с Института по физиология на растенията „Акад. Методий Попов“) <ref> Институт по физиология на растенията и генетика. История. [http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=67 Институт по физиология на растенията и генетика. История.]</ref>
 
През 2009 г. бе издаден сборник ''„Избрани научни трудове"'' на акад. Д. Костов. В него са представени неговите най-значими научни публикации <ref>Дончо Костов. Избрани научни трудове. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2009, с. 607. ISBN: 978-954-322-355-8</ref>.
 
== Избрани публикации ==
* 1927. Pollen-tube growth in Lythrum salicaria. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 13(4), p.253. (1927)
* 1929. Acquired immunity in plants. Genetics, 14(1), p.37 – 77. (1929)
* 1929. Studies on the structure and development of certain Cynipid galls. The Biological Bulletin, 56(6), pp.402 – 458. – с J. Kendall (1929)
* 1930. Ontogeny, genetics, and cytology of Nicotiana hybrids. Genetica, 12(1), pp.33 – 139. (1930)
* 1938. Studies on polyploid plants. Journal of Genetics, 37(1), pp.129 – 209. (1938)
* 1941 – 1943. Cytogenetics of the genus Nicotiana. Sofia, State Publishing House, 1072 p. (1941 – 1943) - Издание на български и английски)
 
== Награди ==
От 1948 годинаг. е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 годинаг. посмъртно му е присъдена [[Димитровска награда]]<ref>{{ташев|241}}</ref>.
 
== Източници ==
 
{{пост начало}}
{{пост|[[министър на земеделието и държавните имоти]]|[[1 юни]] [[1944]]|[[12 юни]] [[1944]]<ref>Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241</ref>|[[Иван Бешков]]|[[Руси Русев (министър на правосъдието)|Руси Русев]]}}
{{пост край}}
 

Навигация