Стефан Брезински: Разлика между версии
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Стефан Брезински |
|||
| категория = филолог |
| категория = филолог |
||
| описание = български езиковед |
|||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
Ред 9: | Ред 7: | ||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог |
||
| област = [[Лингвистика]] |
| област = [[Лингвистика]] |
||
| образование = [[Софийски университет]] |
|||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = Софийски университет |
| работил-в = Софийски университет |
||
Ред 19: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
'''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]], журналист, професор. Дългогодишен преподавател в [[ |
'''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]], журналист, професор. Дългогодишен преподавател в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан е ''Баща на българската журналистическа стилистика''<ref name="sjb"">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 26: | Ред 23: | ||
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. |
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. |
||
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[ |
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[https://archive.is/g9mI2 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така Брезински, като проф. [[Владко Мурдаров]] (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди. |
||
Последните повече от 10 години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]], Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР, Видин, 16 януари 2018 г.</ref> Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" /> |
Последните повече от 10 години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]], Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР, Видин, 16 януари 2018 г.</ref> Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" /> |
||
Ред 62: | Ред 59: | ||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}} |
{{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
||
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Родени в Златарица]] |
[[Категория:Родени в Златарица]] |
||
[[Категория:Личности (Ново село, област Видин)]] |
[[Категория:Личности (Ново село, област Видин)]] |
Версия от 08:59, 27 януари 2021
Стефан Брезински | |
български езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Софийски университет |
Стефан Христов Брезински e български езиковед, журналист, професор. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан е Баща на българската журналистическа стилистика[1].
Биография
Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“. От 1959 г. е хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ.
Член е на Съюза на българските журналисти.
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. - във в. „Преса“ и в. „Дума“[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[3], [4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[5], психо- и социолингвистиката[6], етимологията, фразеологията[7], историческата граматика[8], диалектологията и стилистиката[9]. Така Брезински, като проф. Владко Мурдаров (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.
Последните повече от 10 години от живота си прекарва в Ново село, Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)[10] Умира на 11 януари 2018 г.[1]
Библиография
- 1966 – „Езиковият шаблон", София: Наука и изкуство, 1966
- 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
- 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
- 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
- 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
- 2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
- 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[11]
- 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
- 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[12]
Източници
Бележки
- ↑ а б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15
- ↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
- ↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
- ↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
- ↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
- ↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
- ↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР, Видин, 16 януари 2018 г.
- ↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
- ↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад
Външни препратки
- От и за Стефан Брезински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Стефан Брезински, в Google Наука
- Стефан Брезински на сайта Литературен свят
- Стефан Брезински на сайта Епицентър
- Интервюта
- „Необходим е закон за българския език: Разговор с проф. Стефан Брезински“, в. „Литературен форум“, бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
- „Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“, 5 октомври 2010 г.
- За него
- Иван Тодоров, „Какво ни завеща Стефан Брезински“, 20 януари 2018 г.
|