Стефан Брезински: Разлика между версии

Стефан Брезински
	Стефан Брезински
български езиковед
Роден	9 януари 1932 г. Златарица, Царство България
Починал	11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Софийски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:59, 27 януари 2021

Стефан Христов Брезински e български езиковед, журналист, професор. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан е Баща на българската журналистическа стилистика^[1].

Биография

Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“. От 1959 г. е хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. - във в. „Преса“ и в. „Дума“^[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията^[3], ^[4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията^[5], психо- и социолингвистиката^[6], етимологията, фразеологията^[7], историческата граматика^[8], диалектологията и стилистиката^[9]. Така Брезински, като проф. Владко Мурдаров (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.

Последните повече от 10 години от живота си прекарва в Ново село, Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)^[10] Умира на 11 януари 2018 г.^[1]

Библиография

1966 – „Езиковият шаблон", София: Наука и изкуство, 1966
1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
- 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)^[11]
2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)^[12]

Източници

Книги на Стефан Брезински в Националния регистър на издаваните книги в България

Бележки

↑ ^а ^б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15
↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР, Видин, 16 януари 2018 г.
↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

Интервюта

„Необходим е закон за българския език: Разговор с проф. Стефан Брезински“, в. „Литературен форум“, бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
„Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“, 5 октомври 2010 г.

За него

Иван Тодоров, „Какво ни завеща Стефан Брезински“, 20 януари 2018 г.

[sjb"-1] а ^б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15

[2] Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.

[3] Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.

[4] По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.

[5] Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.

[6] Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.

[7] Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.

[8] Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.

[9] Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.

[10] Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР, Видин, 16 януари 2018 г.

[11] Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).

[12] „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Личност
-| име              = Стефан Брезински
 | категория        = филолог
-| описание         = български езиковед
 | портрет          =
 | портрет-описание =
@@ Ред 9: / Ред 7: @@
 | вложки           = {{Личност/Учен | категория   = филолог
 | област           = [[Лингвистика]]
-| образование      = [[Софийски университет]]
 | учил-при         =
 | работил-в        = Софийски университет
@@ Ред 19: / Ред 16: @@
 }}
-'''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]], журналист, професор. Дългогодишен преподавател в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан е ''Баща на българската журналистическа стилистика''<ref name="sjb&quot;">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>.
+'''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]], журналист, професор. Дългогодишен преподавател в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан е ''Баща на българската журналистическа стилистика''<ref name="sjb&quot;">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>.
 == Биография ==
@@ Ред 26: / Ред 23: @@
 Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
-Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така Брезински, като проф. [[Владко Мурдаров]] (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.
+Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[https://archive.is/g9mI2 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така Брезински, като проф. [[Владко Мурдаров]] (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.
 Последните повече от 10 години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]], Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР, Видин, 16 януари 2018 г.</ref> Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />
@@ Ред 62: / Ред 59: @@
 {{Нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}
+[[Категория:Български езиковеди]]
+[[Категория:Български журналисти]]
 [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
 [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
-[[Категория:Български журналисти]]
-[[Категория:Български езиковеди]]
 [[Категория:Родени в Златарица]]
 [[Категория:Личности (Ново село, област Видин)]]