Вера Начева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Доп.
Кат.
Ред 20: Ред 20:


{{СОРТКАТ:Начева, Вера}}
{{СОРТКАТ:Начева, Вера}}
[[Категория:Народен съд]]
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]

Версия от 20:18, 27 януари 2021

Вера Начева
български политик
Родена
Починала
1996 г. (91 г.)

ПартияБългарска комунистическа партия
Български комунистически младежки съюз
НаградиОрден „Георги Димитров“
Герой на социалистическия труд
Герой на Народна република България
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриСтанка Цекова

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП, член на Първи състав на Народния съд.

Биография

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

През 1944 – 1945 г. е член на Първи състав на Народния съд, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.[1]

След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[2]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[3] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.

Източници

  1. Народният съд 1944 – 1945. I състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
  2. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111