Никола Филчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 10649119 на Молли (б.)
Етикети: Връщане Отменени
Ред 24: Ред 24:
}}
}}


'''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е български [[юрист]], професор, [[Главен прокурор на България]] от [[18 февруари]] [[1999]] до [[2006]] и всеизвестен сериен убиец<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikola-filchev-e-razsledvan-za-dve-ubiystva-news172556.html|заглавие=Mediapool|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/obshtestvo/ubiystva-nikola-filchev-tzvetan-tzvetanov-skandalat-tzvetanov-filchev-7448276|заглавие=Dir|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Преди това е последователно съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) – наказателна колегия (от януари [[1991]]) и [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов]] ([[1997]] – [[1999]]), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за [[посланик]] на Република България в [[Казахстан]], на който пост остава до 2008.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=160 personi.dir.bg]</ref><ref>[http://www.justice.government.bg/10/ www.justice.government.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html www.mediapool.bg]</ref> До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] при [[УНСС]].<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 www.unwe.bg]</ref>
'''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е български [[юрист]], професор, [[Главен прокурор на България]] от [[18 февруари]] [[1999]] до [[2006]]. Преди това е последователно съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) – наказателна колегия (от януари [[1991]]) и [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов]] ([[1997]] – [[1999]]), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за [[посланик]] на Република България в [[Казахстан]], на който пост остава до 2008.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=160 personi.dir.bg]</ref><ref>[http://www.justice.government.bg/10/ www.justice.government.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html www.mediapool.bg]</ref> До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] при [[УНСС]].<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 www.unwe.bg]</ref>


== Произход и образование ==
== Произход и образование ==
Ред 32: Ред 32:
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]].
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]].


Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10904|заглавие=Колеви срещу България, параграфи 51 - 61|автор=Решение на Европейския съд по правата на човека|фамилно_име=|първо_име=|дата=2009|труд=|архив_дата=|достъп_дата=9 декември 2020}}</ref>. Считан е за поръчител на убийството на неговия колега Николай Колев <ref name=":0" />и в медийните среди е спряган за поръчител на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/afera/nikola-filchev-fizicheskiqt-ubiec-na-qmbolskata-advokatka-110379|заглавие=Дарик Нюз|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://btvnovinite.bg/154367-Nikola_Filchev_sam_ubil_yambolskata_advokatka.html|title=Бтв новините|last=|first=|date=|work=|access-date=}}</ref>
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10904|заглавие=Колеви срещу България, параграфи 51 - 61|автор=Решение на Европейския съд по правата на човека|фамилно_име=|първо_име=|дата=2009|труд=|архив_дата=|достъп_дата=9 декември 2020}}</ref>.


След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.
След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.

Версия от 16:54, 4 февруари 2021

Никола Филчев
Главен прокурор на Република България
Мандат1999 – 2006
Назначен отПетър Стоянов
ПредшественикИван Татарчев
НаследникБорис Велчев
Лична информация
Роден
25 юли 1948 г. (1948-07-25) (75 г.)
Националностбългарин
ОбразованиеСофийски университет
Професияюрист • прокурор
Портал Портална икона Правосъдие

Никола Филчев Борисов (р. 1948) е български юрист, професор, Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]

Произход и образование

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Кариера

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му[7].

След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[8].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Никола Филчев.
  1. ↑ personi.dir.bg
  2. ↑ www.justice.government.bg
  3. ↑ www.mediapool.bg
  4. ↑ www.unwe.bg
  5. ↑ www.unwe.bg
  6. ↑ reporter.com.ua
  7. ↑ Решение на Европейския съд по правата на човека. Колеви срещу България, параграфи 51 - 61 // 2009. Посетен на 9 декември 2020.
  8. ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Филчев&oldid=10649144“.