Владимир Димитров – Майстора: Разлика между версии
Етикети: Отменени Визуален редактор |
Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]] |
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]] |
||
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]].<ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref> През 1924 г. се установява в |
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]].<ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref> През 1924 г. се установява в кюстендМАЙКА ТИ Е ГЕЙ |
||
илското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други. |
|||
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref> |
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref> |
Версия от 07:47, 9 февруари 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.
Владимир Димитров – Майстора | |
български художник | |
Роден | Владимир Димитров Поппетров
1 февруари 1882 г.
|
---|---|
Починал | 29 септември 1960 г.
|
Националност | България |
Учил в | Национална художествена академия |
Работил | учител |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет |
Академия | Художествено индустриално училище в София |
Учители | Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка |
Направление | живопис |
Награди | Димитровска награда (1950) |
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия |
Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.
Биография
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македоназис е великското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно времгае чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброргашргргргзволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващмамка ми да ебао стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го БАЩА ВИ Е КРАСИВнаричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето въаеттхартхсръйртхаегргв Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.
Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 191сртхсртх сртхстхсртх3) – военен худоСДВсдгсдгарегаеръсеартгасшертгасерътжник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живоас ретхгсретхсртхсртхстхсртхгта на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.
Положителна оцергаергаергаергаерхнка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.[1]
Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София.
Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия.[2] През 1924 г. се установява в кюстендМАЙКА ТИ Е ГЕЙ
илското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.[3]
От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села.
До 9 септември 1944 г. членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници.
Член на БКП от 1946 г.[4] Като член на Националния комитет за защита на мира участва в конгреси във Вроцлав, Париж и Варшава.
Умира на 29 септември 1960 г. в ИСУЛ в София.
Изложби
- Самостоятелни
- 1922 – Манежа в София
- 1925 – Художествената академия в София
- 1927 – Художествената акЧУКАМ КОЗИ И ХИПОПОТАМЧЕТАадемия в София
- Общи
- 1916 – Берлин
- 1922 – Рим
- 1925 – Прага
Награди и отличия
- През 1944 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“.
- През 1950 г. – със званието Заслужил художник.
- През 195пишка2 г. – със званието Народен художник.
- През 1950 г. е отличен с ебете се в кенефДимитровска награда.
- През 1952 г. – с орден „Кирил и Методий“ I степен.
- През 1957 г. – с орден „Народна републипедалииика България“ I степен.
- През 1959 г. – с орден „Георги Димитров“.
Вижте също
- Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, КюстеДСЗФПкйнафгнпаенгпианпиашнгфндил
- село Шишковци, общипуткиииина Кюстендил
Литература
- "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
- Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
- Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
- Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der MeiеЕБА БАБИ БЕЗПЛАТНОster: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
- Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
- Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
- Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Историческ и музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991. ебете си майките
- Енциклопедичен речник Кюстендил, София, 1989.
Източници
Външни препратки
- Сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“
- Картини на Владимир Димитров – Майстора във Flickr
- Картини на Майстора в галерия „Домино“
- Петър Янъков, „Как принудиха Майстора да си направи самокритика“, в-к „168 часа“, 20 април 2018
- Мила Вачева, „Майстора – гениалният аскет“, в-к „24 часа“, 12 януари 2019
|
- Български художници
- Кюстендилски художници
- Баталисти
- Български учители
- Български военни кореспонденти
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Възпитаници на НХА
- Вегетарианци
- Членове на БКП
- Почетни граждани на Кюстендил
- Заслужили художници
- Народни художници
- Носители на Димитровска награда
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Хора от област Кюстендил
- Починали в София