Бърчево (община Струга): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор [[Йосиф Мажовски]] и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.<ref name="Прилози.102">{{cite book |title= Прилози, том 38, бр. 1-2 |year= 2007|publisher= МАНУ|pages= 102}}</ref> |
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор [[Йосиф Мажовски]] и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.<ref name="Прилози.102">{{cite book |title= Прилози, том 38, бр. 1-2 |year= 2007|publisher= МАНУ|pages= 102}}</ref> |
||
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Бърчово'' има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref> |
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Бърчово'' има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|162-163}}</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.</ref> |
Версия от 21:54, 10 февруари 2021
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бърчево.
Бърчево Брчево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Караорман |
Надм. височина | 921 m |
Население | 9 души (2002) |
Пощенски код | 6338 |
Бърчево или Бърчово (на македонска литературна норма: Брчево; на албански: Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.
История
В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бърчово има 300 жители българи християни.[1]
Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[5]
В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]
Личности
- Родени в Бърчево
- Вело Трифунов Христов, български революционер от ВМОРО[7]
- Марко Гюров Марков, български революционер от ВМОРО[8]
- Никола Василов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[9]
- Профил Христов, български революционер от ВМОРО[7]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
|