Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1'') |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.alexisweissenberg.com/ Официален сайт] |
* [http://www.alexisweissenberg.com/ Официален сайт] |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2136/vladi.htm Вайсенберг – Владигеров] |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2136/vladi.htm Вайсенберг – Владигеров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313063201/http://kultura.bg/media/my_html/2136/vladi.htm |date=2016-03-13 }} |
||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
Версия от 05:08, 12 февруари 2021
| Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
| френски пианист | |
_-_Prodigy_Pianist_Sigi_Weissenberg.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | евреи[1] |
| Учил в | Джулиард |
| Семейство | |
| Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
| Алексис Вайсенберг в Общомедия | |
Алексис Вайсенберг (на немски: Alexis Weissenberg) e френски пианист от български и еврейски произход,
Биография
Роден е на 26 юли 1929 година в София. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера.
Вайсенберг[2] прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.
Източници
- ↑ www.dnevnik.bg
- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, Solo nec plus ultra, Neva Editions, 2015, 51. ISBN 978 2 3505 5192 0.
Външни препратки
|
