Трояци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 32: Ред 32:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref>


В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 150 – 151.</ref>
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година във ''Троянци'' има 280 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|150 – 151}}</ref>


При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.</ref>

Версия от 18:24, 12 февруари 2021

Трояци
Тројаци
— село —
„Свети Георги“
41.3725° с. ш. 21.7397° и. д.
Трояци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина545 m
Население11 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Трояци в Общомедия

Трояци (на македонска литературна норма: Тројаци) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География

Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.

История

Стенопис от „Свети Георги
Чешма в Трояци

В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[5]

Личности

Родени в Трояци
  • Никола Божков (1867 – 04.02.1946 в София), български революционер
  • Петре, български учител в родното си село в началото на XIX век, баща на Гьорче Петров[6]
  • Таше Колев (? - 1905), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[7]
  • Христо Трайков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
Починали в Трояци
  • Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[9]
  • Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО

Външни препратки

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184 – 185.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
  7. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  9. Град Крън. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.