Дабиля: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Ред 31: Ред 31:
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref>
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref>


В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.</ref>
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>{{Бранков|106-107}}</ref>


В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=65 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=65 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>

Версия от 18:28, 12 февруари 2021



Дабиля
Дабиља
— село —
41.4428° с. ш. 22.6906° и. д.
Дабиля
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина201 m
Население1946 души (2002)
Пощенски код2400
МПС кодSR
Дабиля в Общомедия

Дабиля или Дабеле или Дабиле (на македонска литературна норма: Дабиља, Дабиље) е село в община Струмица на Северна Македония.

География

Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.

История

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабеле е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1941
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 5
бошняци 0
други 0

В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[6]

Личности

Родени в Дабиля
  • Атанас Караманов (1863 – 1911), български учител и революционер
  • Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на ВМОРО[7][8]
  • Константин Самарджиев Джемото (1884 – 1911), български революционер, деец на ВМОРО
  • Панде Филев Смилков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[9]
  • Стоян Георгиев (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Дабиля
  • Димитър Василев Хесапчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
  8. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 – 174.
  9. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129