Петелинос: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
Според [[Густав Вайганд]] в ''Бишларъ, Петелино, [[Хорвища|Хурвища]]'' и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.<ref name="Аромъне 221">{{Аромъне|221}}</ref> |
Според [[Густав Вайганд]] в ''Бишларъ, Петелино, [[Хорвища|Хурвища]]'' и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.<ref name="Аромъне 221">{{Аромъне|221}}</ref> |
||
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Петелинос брои 250 цигани.<ref>{{МЕС|182}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители [[гърци]].<ref> |
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Петелинос брои 250 цигани.<ref>{{МЕС|182}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители [[гърци]].<ref>{{Бранков|202-203}}</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
Версия от 19:19, 12 февруари 2021
Петелинос Πεθελινός | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Емануил Папас |
Географска област | Серско поле |
Надм. височина | 4 m |
Население | 602 души (2001) |
Петелинос в Общомедия |
Петелинос (на гръцки: Πεθελινός) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас, област Централна Македония и има 602 жители (2001).
География
Селото е разположено на около 10 километра югоизточно от Кешишлък (Неос Скопос), в Серското поле.
История
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Петелинос наброява 31 джизие ханета (домакинства).[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Питилинос (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Петелинос като село с 40 гръцки къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Петелинос е гръцко село.[5]
Според Густав Вайганд в Бишларъ, Петелино, Хурвища и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Петелинос брои 250 цигани.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители гърци.[8]
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Петелинос е смесено местно-бежанско село с 6 бежански семейства и 24 души.[9]
Бележки
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|