В очакване на Годо: Разлика между версии
не е мъниче |
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
== Тълкувания == |
== Тълкувания == |
||
В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието [[Театър на абсурда|''театър на абсурда'']], а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни<ref>{{икона|en}} {{икона|fr}} [ |
В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието [[Театър на абсурда|''театър на абсурда'']], а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни<ref>{{икона|en}} {{икона|fr}} [https://web.archive.org/web/20061125174504/http://bucensier.univ-paris3.fr/Bibliogr/beckett/godot.htm Обстойна библиография]</ref>. |
||
== В България == |
== В България == |
||
На български език пиесата е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Народна култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.нар. ''Празници на изкуствата „Аполония“'', режисура на [[Леон Даниел]]; в последните дни на годината пълното представление е показано в [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]] (София).</ref>. Най-новата ѝ постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[ |
На български език пиесата е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Народна култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.нар. ''Празници на изкуствата „Аполония“'', режисура на [[Леон Даниел]]; в последните дни на годината пълното представление е показано в [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]] (София).</ref>. Най-новата ѝ постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 08:00, 13 февруари 2021
| В очакване на Годо | |
| En attendant Godot | |
 | |
| Автор | Самюъл Бекет |
|---|---|
| Създаване | 1949 г. Франция |
| Първо издание | 1952 г. Франция |
| Издателство | Минюи |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | Драма, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор |
| Вид | пиеса |
| Преводач | Бояна Петрова / 1980 |
| Начало | Estragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire. |
| Край | Estragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.] |
| В очакване на Годо в Общомедия | |
В очакване на Годо (на френски: En attendant Godot) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.
Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.
Описание
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделяне на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.
Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести – общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
Тълкувания
В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[1].
В България
На български език пиесата е преведена през 1980 г.[2] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[3]. Най-новата ѝ постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[4]
Бележки
- ↑ ((en)) ((fr)) Обстойна библиография
- ↑ Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
- ↑ В рамките на т.нар. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
- ↑ Обява на Сатиричния театър
Вижте също
Външни препратки
- „В очакване на Годо“ на сайта
„Моята библиотека“ - Текст на пиесата (Действие I) ((en))
- Текст на пиесата (Действие II) ((en))
- Георги Марков, „В очакване на Годо: Пиеса за човека и времето“
|
