Владимир Зарев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 27: Ред 27:
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]] и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]] и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).


Завършва [[българска филология]] в [[СУ|Софийския държавен университет]] (1972).<ref name="vz_st">[http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm Владимир Зарев: Биографични бележки].</ref> <ref name="vz_nvn">[https://web.archive.org/web/20140810083549/http://novinar.bg/news/vladimir-zarev-goliamata-bolka-na-ostariavaneto-e-che-chovek-prodalzhava-da-e-mlad_NDA1Njs3MQ==.html „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“], в-к [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 28 септември 2012.</ref> От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. ''„Съвременник“''. Член на [[Съюза на българските писатели]] (СБП). Първия си разказ печата в сп. ''„Пламък“''
Завършва [[българска филология]] в [[СУ|Софийския държавен университет]] (1972).<ref name="vz_st">[http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm Владимир Зарев: Биографични бележки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130520092805/http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm |date=2013-05-20 }}.</ref> <ref name="vz_nvn">[https://web.archive.org/web/20140810083549/http://novinar.bg/news/vladimir-zarev-goliamata-bolka-na-ostariavaneto-e-che-chovek-prodalzhava-da-e-mlad_NDA1Njs3MQ==.html „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“], в-к [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 28 септември 2012.</ref> От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. ''„Съвременник“''. Член на [[Съюза на българските писатели]] (СБП). Първия си разказ печата в сп. ''„Пламък“''


Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.
Ред 33: Ред 33:
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>.
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>.


На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= | заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата =7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език=bg }}</ref> През март 2019 г. получава орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.<ref>Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.</ref>
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= |заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата=7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език=bg }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171108165736/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= |date=2017-11-08 }}</ref> През март 2019 г. получава орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.<ref>Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.</ref>


Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>.
Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>.

Версия от 16:09, 13 февруари 2021

Владимир Зарев
Роден5 октомври 1947 г. (76 г.)
Професияредактор в списание „Съвременник“
Националност България
Жанрроман
Известни творби„Битието“ (1978)
„Разруха“ (2003)
СъпругаСнежана Зарева
Мирела Иванова
Деца3: Неда, Яна, Зорница
Уебсайт

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Биография

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3].

На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[4] През март 2019 г. получава орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.[5]

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].

Избрана библиография

Автор е на над 15 книги[1].

Романи
  • „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
  • „Процесът“ (1984)
  • „Хрътката“ (1987)
  • „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
  • „Лето 1850“ (1988)
  • „Разруха“ (2003)
  • „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
  • „Светове“ (2008)
Трилогия
  • „Битието“ (1978)
  • „Изходът“ (1983)
  • „Законът“ (2012)
Други
  • „Ако това е времето“, стихове (1969)
  • „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
  • „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
  • „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
  • „Дунавски новели“ (1974)
  • „Изборът“ (1985)

Филмография

Източници

  1. ↑ а б в Владимир Зарев: Биографични бележки Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine..
  2. ↑ а б „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
  3. ↑ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.
  4. ↑ Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Посетен на 7 ноември 2017 г. (на български) Архив на оригинала от 2017-11-08 в Wayback Machine.
  5. ↑ Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Зарев&oldid=10678992“.