Спомагателна организация на ВМРО: Разлика между версии

Спомагателна организация на ВМРО
	Спомагателна организация на ВМРО
	Временна инструкция за спомагателните организации на В.М.Р. Организация в държави и области извън Македония, 1924 година
Информация

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:13, 14 февруари 2021

Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията^[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:

„

1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.^[2]^[3]

“

В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.

След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време.^[1]

За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов.^[2]

След Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която обаче е неуспешна.

Бележки

↑ ^а ^б Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп. „Македонски преглед“, бр.3, 1999 г.
↑ ^а ^б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 916.

[GA_TA-1] а ^б Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп. „Македонски преглед“, бр.3, 1999 г.

[VOP-2] а ^б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.

[3] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 916.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{организация}}
 '''Спомагателната организация''' е помощна организация на [[Вътрешна македонска революционна организация]], създадена от [[Тодор Александров]] в [[Пиринска Македония]]. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в [[Егейска Македония|Егейска]] и [[Вардарска Македония|Вардарска]] [[Македония (област)|Македония]], а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията<ref name="GA TA">Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп. „Македонски преглед“, бр.3, 1999 г.</ref>. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
-{{Цитат|1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни <ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.916.</ref>.}}
+{{Цитат|1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref><ref>{{Михайлов|4|916}}</ref>}}
 В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в [[Гърция]] и [[Кралска Югославия]], складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.
-След назряването на конфликта между [[БЗНС]] и ВМРО и особено след [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и [[Македонска федеративна организация|федералистките чети]]. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – [[Железничарска тайна организация]]. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на [[Железопътен транспорт в България|Железопътния транспорт]] на [[БДЖ]] в [[България]], най-важния логистичен отрасъл по това време<ref name="GA TA"/>.
+След назряването на конфликта между [[БЗНС]] и ВМРО и особено след [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и [[Македонска федеративна организация|федералистките чети]]. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – [[Железничарска тайна организация]]. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на [[Железопътен транспорт в България|Железопътния транспорт]] на [[БДЖ]] в [[България]], най-важния логистичен отрасъл по това време.<ref name="GA TA"/>
-За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След последвалите [[Горноджумайски събития]] [[де факто]] ръководител на организацията става [[Иван Михайлов]]<ref name="VOP"/>.
+За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След последвалите [[Горноджумайски събития]] [[де факто]] ръководител на организацията става [[Иван Михайлов]].<ref name="VOP"/>
 След [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес на ВМРО]] от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, [[Благоевград|Горноджумайска]], Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на [[Протогеровистка експедиция към Петрички окръг|протогеровистката експедиция към Петрички окръг]], която обаче е неуспешна.