Илия Куртев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на каузата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери, първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref> |
Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на каузата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери, първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref> |
||
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на [[Македония (област)|Македония]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.<ref name="zaarata">{{Цитат уеб| |
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на [[Македония (област)|Македония]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.<ref name="zaarata">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://www.zarata.org/na-7-avgust-umira-iliya-kurtev-dobrev-op/|заглавие= На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец|достъп_дата= 15 декември 2015|фамилно_име= Янкова|първо_име= Красимира|дата= 7 август 2015|издател= www.zarata.org}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в [[първи пехотен софийски полк]]. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г. |
||
В 1899 година става председател на основаното наново на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] в София.<ref>{{cite book |title= Славянското движение в България |last= Лазарова|first= Емилия|year= 1997|publisher= Славянското дружество в България|pages= 13}}</ref> Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“. |
В 1899 година става председател на основаното наново на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] в София.<ref>{{cite book |title= Славянското движение в България |last= Лазарова|first= Емилия|year= 1997|publisher= Славянското дружество в България|pages= 13}}</ref> Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“. |
||
Версия от 17:39, 15 февруари 2021
| Илия Куртев | |
| български опълченец общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.
Биография
Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на каузата за обединение на българските земи.[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.[2]
Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.[1] От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в първи пехотен софийски полк. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.
В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.[3] Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“.
По време на Балканските войни е етапен комендант на Радомир.[4]
Военни звания
- Подпоручик (14 септември 1885)
- Поручик (7 ноември 1888)
- Капитан (2 август 1893)
- Майор (28 юли 1913)
Бележки
- ↑ а б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 7 август 2015. Посетен на 15 декември 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери, първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
- ↑ Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.
- ↑ Биография на сайта Бойна слава
