Леринска българска община: Разлика между версии
м →top: замяна на параметър: знак → лого |
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Пантелеймон“, разрушен в 1971 г. след решение на леринския митрополит Августин Кандиотис]] |
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Пантелеймон“, разрушен в 1971 г. след решение на леринския митрополит Августин Кандиотис]] |
||
[[Файл:Lerin Bulgarian Municipality Present Plaque to Exarch Joseph I of Bulgaria.jpg|ляво|мини|250п|Плоча с дарствен надпис от Леринската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]].]] |
[[Файл:Lerin Bulgarian Municipality Present Plaque to Exarch Joseph I of Bulgaria.jpg|ляво|мини|250п|Плоча с дарствен надпис от Леринската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]].]] |
||
При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 година за [[Българска схизма|схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията. Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref> През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]], и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно. |
При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 година за [[Българска схизма|схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията. Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]], и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно. |
||
[[Файл:BASA-3K-7-421-47 (cropped).jpg|мини|250п|Освещаването на българската църква в 1910 г.]] |
[[Файл:BASA-3K-7-421-47 (cropped).jpg|мини|250п|Освещаването на българската църква в 1910 г.]] |
||
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] българската община в града е възстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref> |
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] българската община в града е възстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref> |
||
Версия от 06:37, 17 февруари 2021
| Леринска българска община | |
 Печат на българската община в Лерин, 1874 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1870-те г., Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Лерин |
| Езици | български |
| Леринска българска община в Общомедия | |
Леринската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Лерин. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско население и от факта, че Лерин е седалище на гръцката Леринска епархия.
История
В 1863 година Герасим Калугера отваря първото българско училище в село Търсие. Български училища са отворени и в Зелениче, Пътеле и Горно Върбени (Екши Су).
През 1870 година осем български първенци поставят въпроса за църковно пеене на български пред гръцкия владика Прокопий, но той отказва да ги допусне в църквата. На Цветница по време на службата в Лерин свещеник Константин Гулабчев чете евангелието на български, след което избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. Същата година 120 български семейства от Лерин, подкрепени и от жители на селата Горно Върбени, Пътеле, Песочница, Неволяни и други, подават заявление до Високата порта, с което се отказват от Цариградската патриаршия и преминават под лоното на Българската екзархия.[1]
При обявяването на Българската екзархия през 1872 година за схизматична владиката Прокопий Мъгленски с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията. Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп Константин Гулабчев.[3] През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава Димитър Тъпков, и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.[4] През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно.
.jpg)
След Руско-турската война (1877-1878) българската община в града е възстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.[5] От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава Яким Сапунджиев, подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.[6]
В 1888/1889 година главен български учител в града е Григор Попдимитров. През март 1890 година е открит българският параклис „Свети Панталей“ (Пантелеймон) във Вароша, а след една-две години на негово място е построена голяма катедрална църква.[7] Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“.[8]
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и със 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче със 121 ученици. Общо за Леринската община 2474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека със 750 книги. Български училища има в селата Търсие, Суровичево, Секулево, Сребрено, Пътеле, Прекопана, Попадия, Песочница, Петърско, Неред, Люботино, Лесковец, Лаген, Кучковени, Зелениче, Живойно, Горно Върбени, Долно Котори, Горно Неволяни, Горно Котори, Горно Каленик, Горничево, Буф, Бач, Айтос, Хасаново, Арменско и Арменово.[1]
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Суровичево, Баница, Крушоради, Сетина, Попължани, Каленик, Горно Неволяни, манастирът „Свети Лука“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и Крапешино. В 1912 година в Леринско българските църкви са 46, а манастирите четири - Айтоски, Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ Неофит, чиято обиколка по думите на Васил Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“.[9]
От 1896/1897 до 1900/1901 учебна година включително главен учител на второкласното, а впоследствие третокласното смесено училище в Лерин отново е Григор Попдимитров.<ref name="ИИ 3">
Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), Димуш Търпенов, Мице и Атанас Зафирови, Димитър Гулабчев, Трифон Иванов и Д. Прусанков.[1]
През 1913 година новите гръцки власти закриват Леринската българска община и конфикуват имотите ѝ.
-
Глава на документ на Леринската българска община -
Печат на българската община в Зелениче -
Печат на българското училище в Айтос
Бележки
- ↑ а б в Ив., Ил. Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско // Илюстрация Илиндень IX (5 (85). май 1937. с. 10-11.
- ↑ Andreou, A. and K. Kasvikis. The "Difficult" Past of a Town: The Resonant Silences and Suppressed Memories of Florina's Cultural Heritage // MuseumEdu (6). Autumn 2018. p. 156. Although the Art Centre of Florina was expecting a governmental decision for the building to be given a preservation order and to be chosen to house the Art Museum of Florina, the violent destruction of the high school, a landmark for hundreds of students, began one night in December 1978. Apparently, a building constructed by adherents to the Bulgarian Church did not fit Bishop Kantiotis’ aesthetic views, and in this opinion he was supported by the cooperation of the local political administration. The destruction of the Economic High School started at 2:00 am, with no license for demolition. In the place of that building, important in terms of both architecture and its diverse historical and cultural biography, a new school was built, the Third High School of Florina, in a so-called “Macedonian” architectural style, that is an imitation of the luxurious mansions of Western Macedonia during the 18th and 19th centuries. (на английски)
- ↑ Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.[неработеща препратка]
- ↑ Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). януарий 1944. с. 3.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27
- ↑ Трифоновъ, В. Негово Високо Преосв. Неофитъ Видински въ Леринско // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). май 1940. с. 2-3.
