Никита Хониат: Разлика между версии
не е мъниче |
→Биография: Трудове Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във [[Фригия]] около средата на ХІІ век. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става чиновник при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна кариера при [[Исак II Ангел]], в чиито походи срещу [[Теодор Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]] участва. Заема постовете: [[велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“. Умира около [[1215]] – [[1217]] г. |
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във [[Фригия]] около средата на ХІІ век. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става чиновник при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна кариера при [[Исак II Ангел]], в чиито походи срещу [[Теодор Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]] участва. Заема постовете: [[велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“. Умира около [[1215]] – [[1217]] г. |
||
Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е „''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар [[Калоян]]. |
Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е „''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар [[Калоян]].<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|lang=la|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref> |
||
В [[роман]]а на [[Умберто Еко]] „''[[Баудолино]]''“ ([[2000]] г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой. |
В [[роман]]а на [[Умберто Еко]] „''[[Баудолино]]''“ ([[2000]] г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой. |
||
Версия от 10:28, 18 февруари 2021
| Никита Хониат | |
| византийски историк | |
 | |
| Роден |
1155 г.
|
|---|---|
| Починал | 1217 г.
|
| Религия | православие |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Михаил Хониат |
Никита Хониат (на гръцки: Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на „История“ (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118 – 1206 г. Неговото съчинение е важен исторически извор и за историята на средновековна България. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.
Биография
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във Фригия около средата на ХІІ век. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина[1] и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса. Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Когато византийската столица пада в ръцете на кръстоносците, Хониат бяга в Никея, губейки цялото си имущество. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята „История“. Умира около 1215 – 1217 г.
Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е „Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар Калоян.[2]
В романа на Умберто Еко „Баудолино“ (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.
Външни препратки
- Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат – Снежана Ракова, Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2 – 3 април 2004)
- Из „Балдолино“ на Умберто Еко
Бележки
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||