Пехливански борби: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.<ref>[https://btvnovinite.bg/82903292-Borbi_na_mazno.html Борби „на мазно“], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.<ref name="natgeo">Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.</ref> |
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.<ref>[https://btvnovinite.bg/82903292-Borbi_na_mazno.html Борби „на мазно“], посетен на 11.03.2012 г.</ref> Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.<ref name="natgeo">Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.</ref> |
||
Макар в България по време на [[тоталитарен режим|тоталитарния режим]] този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. В България се практикува най-вече от [[Ислям в България|мюсюлманското]] население в района на [[Лудогорие]]то, [[област Хасково|Хасковско]] и [[Област Кърджали|Кърджалийско]].<ref name="natgeo" /> Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на [[Гърция]], в района на [[Серес]] и [[Родопите]].<ref>[http://www.xronos.gr/detail.php?ID=71910 Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ], посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
Макар в България по време на [[тоталитарен режим|тоталитарния режим]] този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. В България се практикува най-вече от [[Ислям в България|мюсюлманското]] население в района на [[Лудогорие]]то, [[област Хасково|Хасковско]] и [[Област Кърджали|Кърджалийско]].<ref name="natgeo" /> Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на [[Гърция]], в района на [[Серес]] и [[Родопите]].<ref>[http://www.xronos.gr/detail.php?ID=71910 Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160920124905/http://www.xronos.gr/detail.php?ID=71910 |date=2016-09-20 }}, посетен на 11.03.2012 г.</ref> |
||
== Източници и използвана информация == |
== Източници и използвана информация == |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
* [http://btourism.com/read.php?id=51&menu= Пехливанските борби – граница на две цивилизации] |
* [http://btourism.com/read.php?id=51&menu= Пехливанските борби – граница на две цивилизации] |
||
* [http://www.michael-craig.com/index.php?/olive-oil-wrestling/ Мултимедия: Пехливански борби] |
* [http://www.michael-craig.com/index.php?/olive-oil-wrestling/ Мултимедия: Пехливански борби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120323043150/http://www.michael-craig.com/index.php?%2Folive-oil-wrestling%2F |date=2012-03-23 }} |
||
* [http://www.kirkpinar.nl/ Новини за Фестивала „Къркпънар“] |
* [http://www.kirkpinar.nl/ Новини за Фестивала „Къркпънар“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200315112712/http://www.kirkpinar.nl/ |date=2020-03-15 }} |
||
[[Категория:Борба]] |
[[Категория:Борба]] |
||
Версия от 10:39, 19 февруари 2021
Мазните борби (на турски: yağlı güreş), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби.
Те водят началото си от Османската империя, като в Турция се считат за национална традиция, а както там, така и в други части на някогашната империя са основа на популярността на съвременната спортна борба.[1] Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[2] Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети“ и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[3]
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.[4] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[5]
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. В България се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[5] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[6]
Източници и използвана информация
- ↑ Лори, Бернар. Османското наследство на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 415.
- ↑ Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Борби „на мазно“, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
- ↑ Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ Архив на оригинала от 2016-09-20 в Wayback Machine., посетен на 11.03.2012 г.
