Петър Динчев: Разлика между версии
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
{{Личност|юрист, политик| име= Пеньо (Петър) Динчев |
||
| име= Петър Динчев |
|||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= български политик |
| описание= юрист, доктор по право, български политик |
||
| роден-място= |
| роден-място=с. Любеново, сега Първомайско |
||
| починал-място= |
| починал-място= Цариград, Турция |
||
| още= министър в кабинетите на Васил Радославов 1913-1919 г. |
|||
| още= {{Депутат-България|17о=1}} |
|||
|роден-дата=1964 г.|починал-дата=1925 г.}} |
|||
}} |
|||
''' |
'''Пеньо (Петър) Динчев''' е български политик, член на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през |
Роден е през 1862 г. в село [[Първомай|Любеново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], сега квартал на [[Първомай]]. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и [[право]] с докторат в [[Белгия]] през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието. Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение. в Цариград |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 20: | Ред 19: | ||
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|3}} |
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|3}} |
||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Динчев, |
{{СОРТКАТ:Динчев, Пеньо}} |
||
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)|Динчев Пеньо (Петър)]] |
||
[[Категория:Министри на земеделието на България]] |
[[Категория:Министри на земеделието на България|Динчев, Пеньо (Петър)]] |
||
[[Категория:Родени през 1857 година]] |
|||
[[Категория:Български политици от Първата световна война]] |
[[Категория:Български политици от Първата световна война]] |
||
[[Категория:Родени в Първомай]] |
[[Категория:Родени в Първомай]] |
||
[[Категория:Починали в Бургас]] |
Версия от 15:46, 19 февруари 2021
Пеньо (Петър) Динчев | |
юрист, доктор по право, български политик | |
Роден |
1964 г.
с. Любеново, сега Първомайско |
---|---|
Починал | 1925 г.
Цариград, Турция |
министър в кабинетите на Васил Радославов 1913-1919 г. |
Пеньо (Петър) Динчев е български политик, член на Народнолибералната партия.
Биография
Роден е през 1862 г. в село Любеново, тогава в Османската империя, сега квартал на Първомай. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и право с докторат в Белгия през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието. Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение. в Цариград
Източници
Никола Генадиев | → | министър на търговията и земеделието (6 октомври 1913 – 21 юни 1918) |
→ | Рашко Маджаров |
|