Международна независима комисия за разследване на Винишката трагедия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:22, 27 февруари 2021

Международната комисия за разследване на престъплението

Международната независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница се състои от експерти по патоанатомия и съдебна медицина. Да се включат към нея са поканени единадесет страни в Европа, като само някои са членове на Тристранния пакт.^[1]

Състав на комисията

Експертите са:

Д-р Зойнен; Гентски университет, Белгия.
Д-р Михайлов; Софийски университет, България.
Д-р Песонен; Хелзинкски университет, Финландия.
Д-р Дювоа; Парижки университет, Франция.
Д-р Кацаниджа; Милански университет, Италия.
Д-р Юрак; Загребски университет, Хърватия.
Д-р ден Портен; Амстердамски университет, Холандия.
Д-р Биркле от Букурещ, Румъния.
Д-р Хьоквист от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция.
Д-р Кръсек от Братиславския университет, Словакия.
Д-р Орсоз от университета в Будапеща, Унгария.

История

През 1943 година във Виница е разкрит масов гроб. Разкриването му съвпада с разкриването на злодеянието извършено в Катинската гора от части на НКВД. Абвера и СД започват разследване на обстоятелствата около трагедията. Предвид съюзническата пропаганда по него време от Втората световна война, ръководството на Райха решава освен създадената група от трима лекари (немец, руснак и украинец) (професор Герхард Шрьодер от университета в Хале, доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от Краснодар) за ексхумирането на телата, да бъде формирана и международна независима комисия от специалисти – авторитетни експерти в областта на патоанатомията и съдебната медицина за разследване на трагедията.

Предварително проучване

След предварителното проучване на тричленката, предвид мащабите на трагедията, са поканени още 13 експерти от различни немски университети. С оглед на опасността да се изкривят фактите по трагедията от съюзническата пропаганда (и в частност от болшевишката такава) по време на войната, се решава да се формира паралелно и международна независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница.

Масовите гробове

Разкопаването на разкрития масов гроб започва през май 1943 година на три различни места – в овощна градина на запад от града; в централните гробища и в народния градски парк. Повечето от телата са открити в овощната градина (5644 трупа). След началото на разкопаването на трите места са разкрити 91 масови гробове с 9432 тела, които са ексхумирани. От тях 149 от са на жени. Разкопките в народния градски парк не приключват, поради стремителното настъпление на Червената армия, въпреки че се предполага, че още много тела на жертви на сталинските репресии са погребани там.

Заключение

Международната комисия посещава местата на масовите гробове между 13 и 15 юли 1943 година. Немската комисия завършва доклада си за работата на 29 юли същата година. И двете комисии установяват, че почти всички жертви са умъртвени с два изстрела в задната част на главата (тила) между 1937 и 1938 година.

Други посещения на мястото на трагедията и огласяване на фактите

Освен международната експертна комисия, няколко други чуждестранни делегации посещават местата на масовите гробове във Виница през лятото на 1943 година. Сред тях са политици и други официални лица от България, Гърция, Дания, Финландия и Швеция. Снимки и резултатите от проучването са публикувани в редица страни в Европа. Благодарение на изнесените факти и обстоятелства около трагедията във Виница на българското общество му се прояснява какво може да очаква страната в случай на съветска окупация – виж Народен съд.

Официално погребение на жертвите

Повечето от телата след като са разпознати, са препогребани с църковна служба за заупокойна молитва от Одеския митрополит Висарион. На траурната служба присъстват много други епископи на православната църква и чуждестранни длъжностни лица.

Паметник на жертвите и паметта за тях

Възстановения мемориал във Виница на жертвите на сталинисткия терор

На мястото на трагедията е издигнат паметник на жертвите на сталинския терор. По-късно съветските власти преобръщат мемориала в „паметник на жертвите на нацисткия терор“, след което напълно го премахват, а на местото е изграден увеселителен парк. По времето на съветската власт, в Съветския съюз и страните от Източния блок всяка информация за трагедията във Виница е табу. По това време единствено украинската диаспора на Запад се осмелява да коментира някои от подробностите по трагедията. Масовите убийства във Виница са официално забранена тема в Украйна до официалното прекратяване на правомощията на комунистическата партия на Съветския съюз на 29 август 1991 година.

Възстановяване на паметника и паметта за жертвите

След възстановяване независимостта на Украйна паметникът на жертвите на червения терор е възстановен, а с него и паметта за жертвите.

Memento mori

Българският представител в комисията д-р Михайлов е съден от трети състав на т.нар. Народен съд, където заявява, че протокола на комисията не отразява истината и че обвинението срещу Съветския съюз е монтирано. Михайлов е оправдан, като му е приписана само „морална отговорност“. ^[2]

Галерия

Останки от жертва на терора
Изпраните дрехи на жертвите по които се извършва разпознаването
Братската могила за препогребение на жертвите по православния канон

Вижте също

Източници

↑ Amtliches Material zum Massenmord von Winniza, Archiv-Edition 1999 (Faksimile der 1944 erschienenen Ausgabe).
↑ Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vinnytsia massacre#The investigation commission в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Amtliches Material zum Massenmord von Winniza, Archiv-Edition 1999 (Faksimile der 1944 erschienenen Ausgabe).

[2] Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ

[1]

[2]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 == История ==
-През [[1943]] година във [[Виница (Украйна)|Виница]] е разкрит [[масов гроб]]. Разкриването му съвпада с разкриването на злодеянието извършено в [[Катинско клане|Катинската гора]] от части на [[НКВД]]. [[Абвер]]а и [[СД (служба за сигурност)|СД]] започват разследване на обстоятелствата около трагедията. Предвид [[съюзници|съюзническата]] [[пропаганда]] по него време от [[Втора световна война|Втората световна война]], ръководството на [[Райх]]а решава освен създадената група от трима [[лекар]]и ([[Германец|немец]], [[руснаци|руснак]] и [[украинци|украинец]]) ([[професор]] [[Герхард Шрадер]] от [[Университет в Хале-Витенберг|университета в Хале]], доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от [[Краснодар]]) за [[ексхумация|ексхумирането]] на [[организъм|телата]], да бъде формирана и международна независима комисия от специалисти – авторитетни експерти в областта на патоанатомията и съдебната медицина за разследване на трагедията.
+През [[1943]] година във [[Виница (Украйна)|Виница]] е разкрит [[масов гроб]]. Разкриването му съвпада с разкриването на злодеянието извършено в [[Катинско клане|Катинската гора]] от части на [[НКВД]]. [[Абвер]]а и [[СД (служба за сигурност)|СД]] започват разследване на обстоятелствата около трагедията. Предвид [[съюзници|съюзническата]] [[пропаганда]] по него време от [[Втора световна война|Втората световна война]], ръководството на [[Райх]]а решава освен създадената група от трима [[лекар]]и ([[Германец|немец]], [[руснаци|руснак]] и [[украинци|украинец]]) ([[професор]] [[Герхард Шрьодер]] от [[Университет в Хале-Витенберг|университета в Хале]], доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от [[Краснодар]]) за [[ексхумация|ексхумирането]] на [[организъм|телата]], да бъде формирана и международна независима комисия от специалисти – авторитетни експерти в областта на патоанатомията и съдебната медицина за разследване на трагедията.
 == Предварително проучване ==
-След предварителното проучване на тричленката, предвид мащабите на трагедията, са поканени още 13 експерти от различни немски университети. С оглед на опасността да се изкривят от [[съюзници|съюзническата]] [[пропаганда]] (и в частност от [[болшевики|болшевишката]] такава) по време на [[война]]та [[факт]]ите по трагедията се решава да се формира паралелно и международната независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница.
+След предварителното проучване на тричленката, предвид мащабите на трагедията, са поканени още 13 експерти от различни немски университети. С оглед на опасността да се изкривят фактите по трагедията от [[съюзници|съюзническата]] [[пропаганда]] (и в частност от [[болшевики|болшевишката]] такава) по време на [[Втора световна война|войната]], се решава да се формира паралелно и международна независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница.
 == Масовите гробове ==
 [[Файл:Vinnycia16.jpg|мини|300px|Разпознаване [[труп]]овете на близките]]
-Разкопаването на разкрития [[масов гроб|масовия гроб]] започва през [[май]] [[1943]] година на три различни места – в [[овощна градина]] на запад от града; в централните [[гробище|гробища]] и в народния градски [[парк]]. Повечето от телата са открити в овощната градина (5644 трупа). След началото на разкопаването на трите места са разкрити 91 масови гробове с 9432 тела, които са ексхумирани. От тях 149 от са на жени. Разкопките в народния градски парк не приключват, поради стремителното настъпление на [[Червена армия|червената армия]], въпреки че се предполага, че още много тела на жертви на сталинските репресии са погребани там.
+Разкопаването на разкрития [[масов гроб]] започва през [[май]] [[1943]] година на три различни места – в [[овощна градина]] на запад от града; в централните [[гробище|гробища]] и в народния градски [[парк]]. Повечето от телата са открити в овощната градина (5644 трупа). След началото на разкопаването на трите места са разкрити 91 масови гробове с 9432 тела, които са ексхумирани. От тях 149 от са на жени. Разкопките в народния градски парк не приключват, поради стремителното настъпление на [[Червена армия|Червената армия]], въпреки че се предполага, че още много тела на жертви на [[Голямата чистка|сталинските репресии]] са погребани там.
 == Заключение ==
-Международната комисия посещава местата на масовите гробове между 13 и 15 [[юли]] 1943 [[година]]. Немската комисия завършва доклада си за работата на 29 юли същата година. И двете комисии установяват, че почти всички жертви са умъртвени с два изстрела в задната част на тила ([[глава]]та) между [[1937]] и [[1938]] година.
+Международната комисия посещава местата на масовите гробове между 13 и 15 [[юли]] 1943 година. Немската комисия завършва доклада си за работата на 29 юли същата година. И двете комисии установяват, че почти всички жертви са умъртвени с два изстрела в задната част на главата ([[тил]]а) между [[1937]] и [[1938]] година.
 == Други посещения на мястото на трагедията и огласяване на фактите ==
-Освен международна експертна комисия, няколко други чуждестранни делегации посещават местата на масовите гробове във Виница през [[лято]]то на 1943 година. Сред тях са политици и други официални лица от [[България]], [[Гърция]], [[Дания]], [[Финландия]] и [[Швеция]]. Снимки и резултатите от проучването са публикувани в редица страни в [[Европа]]. Благодарение на изнесените факти и обстоятелства около трагедията във Виница на българското общество му се прояснява какво очаква страната в случай на съветска [[окупация]] – виж [[Народен съд]].
+Освен международната експертна комисия, няколко други чуждестранни делегации посещават местата на масовите гробове във Виница през лятото на 1943 година. Сред тях са политици и други официални лица от [[България]], [[Гърция]], [[Дания]], [[Финландия]] и [[Швеция]]. Снимки и резултатите от проучването са публикувани в редица страни в [[Европа]]. Благодарение на изнесените факти и обстоятелства около трагедията във Виница на българското общество му се прояснява какво може да очаква страната в случай на съветска [[окупация]] – виж [[Народен съд]].
 == Официално погребение на жертвите ==
-Повечето от телата след като са разпознати, са препогребани с [[църковна служба]] за [[заупокойна молитва]] от Одеския митрополит Висарион. На [[траур]]ната служба присъстват много други [[епископ]]и на [[православна църква|православната църква]] и чуждестранни [[длъжностно лице|длъжностни лица]].
+Повечето от телата след като са разпознати, са препогребани с [[църква|църковна]] служба за [[заупокойна молитва]] от [[Одеса|Одеския]] [[митрополит]] Висарион. На [[траур]]ната служба присъстват много други [[епископ]]и на [[православна църква|православната църква]] и чуждестранни [[длъжностно лице|длъжностни лица]].
 == Паметник на жертвите и паметта за тях ==
 [[Файл:Vinnytsia-memorial.jpg|мини|300px|Възстановения мемориал във Виница на жертвите на сталинисткия терор]]
-На мястото на [[трагедия]]та е издигнат [[паметник на жертвите на сталинския терор]]. По-късно съветските власти, гаврейки се с паметта на жертвите, преобръщат мемориала в „паметник на жертвите на нацисткия терор“, след което същият е напълно премахнат от съветската власт, а на местото е изграден [[увеселителен парк]]. По времето на съветската власт, в [[Съветски съюз|Съветския съюз]] и страните от [[Източен блок|Източния блок]], всяка [[информация]] за трагедията във Виница е [[табу]]. По това време единствено украинската [[диаспора]] на Запад се осмелява да [[коментар|коментира]] някои от подробностите по трагедията. Масовите убийства във Виница са официално забранена тема в [[Украйна]] до официалното прекратяване на правомощията на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия на Съветския съюз]] на [[29 август]] [[1991]] година.
+На мястото на [[трагедия]]та е издигнат паметник на жертвите на [[Голямата чистка|сталинския терор]]. По-късно съветските власти преобръщат мемориала в „паметник на жертвите на нацисткия терор“, след което напълно го премахват, а на местото е изграден [[увеселителен парк]]. По времето на съветската власт, в [[Съветски съюз|Съветския съюз]] и страните от [[Източен блок|Източния блок]] всяка [[информация]] за трагедията във Виница е [[табу]]. По това време единствено украинската [[диаспора]] на Запад се осмелява да коментира някои от подробностите по трагедията. Масовите убийства във Виница са официално забранена тема в [[Украйна]] до официалното прекратяване на правомощията на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия на Съветския съюз]] на [[29 август]] [[1991]] година.
 == Възстановяване на паметника и паметта за жертвите ==
-След възстановяване [[независимост]]та на Украйна [[паметник]]а на жертвите на [[Червен терор (Съветска Русия)|червения терор]] е възстановен, а с него и [[памет]]та за [[жертва|жертвите]].
+След възстановяване [[независимост]]та на Украйна [[паметник]]ът на жертвите на [[Червен терор (Съветска Русия)|червения терор]] е възстановен, а с него и [[памет]]та за жертвите.
 == [[Memento mori]] ==
-Българският представител в комисията д-р Михайлов е съден от трети състав на т.нар. [[народен съд]], където заявява, че протокола на комисията не отразява истината и че обвинението срещу Съветският съюз е монтирано. Михайлов е оправдан, като му е приписана само „морална отговорност“. <ref>Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; [http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ]</ref>
+Българският представител в комисията д-р Михайлов е съден от трети състав на т.нар. [[Народен съд]], където заявява, че протокола на комисията не отразява истината и че обвинението срещу Съветския съюз е монтирано. Михайлов е оправдан, като му е приписана само „морална отговорност“. <ref>Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; [http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ]</ref>
 == Галерия ==