Манифест на Комунистическата партия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 10387785 на 78.90.120.55 (б.)
Етикет: Връщане
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 22: Ред 22:
* [http://chitanka.info/book/4940-manifest-na-komunisticheskata-partija Текстът на Манифеста на български език] в „Моята библиотека“
* [http://chitanka.info/book/4940-manifest-na-komunisticheskata-partija Текстът на Манифеста на български език] в „Моята библиотека“
* {{икона|ru}} [http://ru.wikisource.org/wiki/Манифест_коммунистической_партии Текстът на руски език]
* {{икона|ru}} [http://ru.wikisource.org/wiki/Манифест_коммунистической_партии Текстът на руски език]
* [http://www.septemvri23.com/miln_prizrakxtnakomunizma.htm Кого тревожи призракът на комунизма?]
* [http://www.septemvri23.com/miln_prizrakxtnakomunizma.htm Кого тревожи призракът на комунизма?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305072116/http://www.septemvri23.com/miln_prizrakxtnakomunizma.htm |date=2016-03-05 }}
{{мъниче|литература}}
{{мъниче|литература}}



Версия от 23:38, 1 март 2021

„Комунистическия манифест" (1848 г.)

„Манифест на Комунистическата партия“ (на немски: Das Manifest der Kommunistischen Partei), публикуван за първи път на 21 февруари 1848 г., е считан за едно от най-значимите политически философски произведения.

Негови автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В предговор към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. Произведение, в което Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите.

Черновата на Манифеста, както и личното копие на Маркс на първия том на Капиталът, са включени в регистъра на ЮНЕСКО „Световна памет“, като „две от най-важните публикации на XIX век, имащи огромно влияние и до днес“. Записката в регистъра отбелязва, че тези творби са имали изключително значение за развитието на социалистическите, комунистическите и други революционни движения през XIX и XX век, като, в частност, доктрината на марксизма е била основно вдъхновение за освободителните движения в много страни в Африка, Азия и Латинска Америка. В същото време, записката отбелязва и факта, че произведенията на Маркс и Енгелс са били тълкувани и използвани по начин, който „да оправдае репресиите и абсолютния контрол от страна на държавата върху гражданите“.[1]

„Призракът на комунизма“

В текста Маркс и Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Впоследствие държавите следващи марксистка идеология прилагат значителни репресии спрямо своето и чуждото население. Всички опити за прилагане на комунистическите идеи завършват неуспешно, като в резултат на тези икономически политики загиват десетки милиони в Европа и стотици милиони в Азия. Насилствената колективизация и пролетаризация на населението в много случаи е причина за унищожаване на интелигенцията, индустриалните предприемачи, академиите и всички други стълбове на икономическото и социалното развитие и растеж. Това дава повод за използване на понятието комунизъм в негативен смисъл. Въпреки това, след многократни и разнообразни опити за прилагане на практика на комунизъм, много негови защитници твърдят, че той не е бил приложен правилно и/или идеите на Маркс и Енгелс са били изкривени от хора с властови амбиции или друга користна мотивация. Концентрирането на цялата икономическа и политическа власт в една група хора, обаче, винаги носи тези рискове, и според други изследователи това и в бъдеще би се случило при всеки нов опит за прилагане на марксистките идеи на практика.

Бележки

Вижте също

Външни препратки