Педалиера

Педалиера

Педалиерата при органа е организирана като клавиатура, на която органистът свири с краката си. Разположена е в основата на шпилтиша. Диапазонът на педалите обхваща обикновено 2 - 2,5 октави. Могат да бъдат подредени както паралелно, така и радиално.

Броят на педалите варира според периода и предназначението на инструмента. При ранните органи от Ренесанса броят им е 13 (една октава). При тях педалите са окачени, т.е. за тях няма отделни регистри и служат за задържане на дълги басови тонове, неудобни за просвирване от мануалите. Бароковият тип педалиера най-често е с 23, 25 или 27 педала (в редки случаи и с повече), като тук вече за тях има отделни регистри, тъй като се разширява ролята на педала. Педалиерата при Романтичния орган е с 30 или 32 педала, разположени найчестто дариални, за разлика от по-ранните инструменти, при които педалиерата е с паралелни педали.

Педалите произвеждат басовите тонове - предимно 16' регистри, а при по-големите органи в педалиерата са и 32' и 64'. При композициите за орган тоновете на педалите създават силната основа, върху която се гради композицията (предимно при хоралните прелюдии и кантус фирмус).

Наличието на клавиатура организирана като педали при органите позволява развитие на по-богатата звучност при органа - организтът изпълнява едновременно три мелодии - две от двете ръце свирещи на мануалите и една - от педалите. Поради тази причина при партитурите писани за орган, когато композицията го изисква, има трето петолиние за педалите, започващо с басов ключ (ключ фа).

Както при клавишите на мануалите, така и при педалите силата на натиска, който органистът урпажнява не е от значение за силата на звука.

Педали, организирани по същия начин, се срещат и при някои видове клавиоргануми. При тях педалите служат за просвирване на органовата част от тези инструменти.