Кралство Румъния: Разлика между версии

Кралство Румъния
Regatul României
	Кралство Румъния Regatul României
— кралство —
1881 – 1947
Знаме Герб
	Девиз: Nihil Sine Deo (Нищо без Бог)
	Химн: Trăiască Regele (Да живее Кралят)
Континент	Европа
Столица	Букурещ; (1881 – 1916, 1918 – 1947);; Яш; (1916 – 1918)
Официален език	румънски
Религия	православие
Форма на управление	конституционна монархия; (1881 – 1938, 1944 – 1947);; абсолютна монархия (1938 – 1940);; фашистка диктатура; (1940 – 1941);; военна диктатура; (1941 – 1944)
Династия	Хоенцолерн-Зигмаринген
Крал
1881 – 1914	Карол I (първи)
1940 – 1947	Михай I (последен)
Министър-председател
1881	Йон Братиану (първи)
1940 – 1944	Йон Антунеску
1946 – 1947	Петру Гроза (последен)
Законодателна власт	Парламент
Горна камара	Сенат
История	Първа световна война;; Период между двете световни войни;; Втора световна война
Прокламация	1881
Приемане на конституция	1923
Съветска окупация	1944
Край на монархията	1947
Площ
Общо (1939)	295 049 km2
Население
Преброяване	20 000 000
Валута	лея
	Предшественик Обединено княжество Влашко и Молдова Австро-Унгария Молдовска демократична република Наследник Народна република Румъния
Днес част от	Румъния ; България ; Молдова ; Украйна
	Кралство Румъния в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:46, 9 март 2021

Кралство Румъния (на румънски: Regatul României) е историческа държава с форма на управление конституционна монархия, съществувала между 13 март 1881 и 30 декември 1947 г. Създадена е след Румънската война за независимост и е премахната след абдикацията на крал Михай I.

История

До създаването му Румъния представлява лична уния между княжествата Влахия и Молдова (Дунавски княжества). По време на Първата световна война на 17 август 1916 г. кралството сключва договор с Антантата, според който Франция, Англия, Италия и Русия гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува Австро-Унгария.^[1]. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на Южна Добруджа, Трансилвания, Бесарабия и Буковина и така се ражда „Велика Румъния“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През 1940 г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа (Кадрилатер) са върнати съответно на Унгария, СССР и България, като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на Втората световна война.

През 1947 г. последният румънски крал е принуден да абдикира и е установена Румънска народна република.

Монарси

Основна статия: Крал на Румъния

Карол I
(1881 – 1914)
Фердинанд I
(1914 – 1927)
Принц Николай (регент)
(1927 – 1930)
Карол II
(1930 – 1940)
Михай I
(1927 – 1930; 1940 – 1947)

Население

Дял на етническите групи по окръзи, според преброяването на населението през 1930 г.
Дял на грамотните, според преброяването на населението през 1930 г.

Източници

↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.1

[1] Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.1

[1]

@@ Ред 125: / Ред 125: @@
 == История ==
 {{Обработка-раздел}}
-До създаването му [[Румъния]] представлява [[лична уния]] между княжествата [[Влахия]] и [[Молдова (област)|Молдова]] ([[Дунавски княжества]]). По време на [[Първата световна война]] кралството сключва договор с [[Антанта]]та, според който [[Франция]], [[Англия]], [[Италия]] и [[Русия]] гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува [[Австро-Унгария]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.1]</ref>. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на [[Южна Добруджа]], [[Трансилвания]], [[Бесарабия]] и [[Буковина]] и така се ражда „[[Велика Румъния]]“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През [[1940]] г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа ''(Кадрилатер)'' са върнати съответно на [[Унгария]], [[СССР]] и [[България]], като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на [[Втората световна война]].
+До създаването му [[Румъния]] представлява [[лична уния]] между княжествата [[Влахия]] и [[Молдова (област)|Молдова]] ([[Дунавски княжества]]). По време на [[Първата световна война]] на 17 август 1916 г. кралството сключва договор с [[Антанта]]та, според който [[Франция]], [[Англия]], [[Италия]] и [[Русия]] гарантират целостта на Румъния в границите ѝ от 1916 г., срещу което тя се задължава да обяви война и да атакува [[Австро-Унгария]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.1]</ref>. След края на войната Румъния се сдобива с териториите на [[Южна Добруджа]], [[Трансилвания]], [[Бесарабия]] и [[Буковина]] и така се ражда „[[Велика Румъния]]“, най-голямото териториално разширение в румънската история. През [[1940]] г. Северна Трансилвания, Бесарабия и Буковина и Южна Добруджа ''(Кадрилатер)'' са върнати съответно на [[Унгария]], [[СССР]] и [[България]], като Румъния си връща Северна Трансилвания в края на [[Втората световна война]].
 През [[1947]] г. последният румънски крал е принуден да абдикира и е установена [[Народна република Румъния|Румънска народна република]].