Габра (река): Разлика между версии

Габра
	Габра
Общи сведения
Местоположение	Лозенска планина, Вакарелска планина; Софийска котловина
Дължина	25,3 km
Начало
Място	връх Габровец, Вакарелска планина
Устие
Място	река Лесновска

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:29, 9 март 2021

Габра е река в България, Софийска област – община Елин Пелин, ляв приток на река Лесновска. Дължината ѝ е 25,3 km. Наречена е така, тъй като извира от местности, обрасли с габрови гори. През 1934 година името на реката е дадено и на село Чукурово, през която тя тече.^[1]

Габра започва с два потока на около 1000 m надмоска височина. Левият извира под връх Габровец, а десният - под връх Драгоевец. След като двата потока се съберат текат през местността Педучел, след която през 80-те години на 20 век е образувано изкуственото езеро Тарторското, което се оттича през канал, който лъкатуши през територията на бившата мина Чукурово и стига село Габра от запад, от където навлиза в Чукуровската котловина. Пресича селото в бетонирано корито от запад на изток, като в края му реката завива на север-северозапад. Тук се влива и най-големият приток на Габра в Чукуровската котловина - Дъхчанец. В местността Банището река Габра образува блатиста зона, след която тече в ждрело между Лозенската планина и Вакарелските ридове. Малко преди клисурата в Габра се влива големият ѝ приток Суха Габра, който извира от склоновете на връх Мали Попов дел (1014 m). Под село Крушовица в река Габра се влива притокът Сърбол. Успоредно на Сърбол е притокът Върлия дол, който събора водите си под връх Конярника (800 m). Най-големият приток на река Габра е Брусов дол, който извира източно от гара Вакарел като мочурлив валог и тече на северозапад като силно се вдълбава до 100-на m между двата му бряга. Последният приток на Габра е Лесков дол, който се влива в нея малко след село Караполци. От тук реката тече на север и се влива в Старата река на около 500 m източно от село Доганово.

От реките на Вакарелския рид река Габра има най-променлив наклон. Между изворите ѝ и Чукуровската котловина той е 250/00, в котловината 170/00, в ждрелото ѝ е 240/00, а от Побит камък нататък е 8,50/00. Средният ѝ наклон е 1720/00 при дължина от 25,3 km.

Източници

↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[1] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[1]

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 '''Габра''' е [[река]] в [[България]], [[Софийска област]] – [[община Елин Пелин]], ляв приток на река [[Лесновска река|Лесновска]]. Дължината ѝ е 25,3 km. Наречена е така, тъй като извира от местности, обрасли с габрови гори. През [[1934]] година името на реката е дадено и на село [[Чукурово]], през която тя тече.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref>
-Габра започва с два потока на около 1000 m надмоска височина. Левият извира под връх Габровец, а десният - под връх Драгоевец. След като двата потока се съберат текат през местността Педучел, след която през [[1980|80-те]] години на [[20 век]] е образувано изкуственото езеро Тарторското, което се оттича през канал, който лъкатуши през територията на бившата [[мина Чукурово]] и стига село Габра от запад, от където навлиза в Чукуровската котловина. Пресича селото в бетонирано корито от запад на изток, като в края му реката завива на север-северозапад. Тук се влива и най-големият приток на Габра в Чукуровската котловина - Дъхчанец. В местността Банището река Габра образува блатиста зона, след която тече в ждрело между [[Лозенска планина|Лозенската планина]] и [[Вакарелска планина|Вакарелските ридове]]. Малко преди клисурата в Габра се влива големият ѝ приток Суха Габра, който извира от склоновете на връх Мали Попов дел (1014 m). Под село [[Крушовица]] в река Габра се влива притокът Сърбол. Успоредно на Сърбол е притокът Върлия дол, който събора водите си под връх Конярника (800 m). Най-големият приток на река Габра е Брусов дол, който извира източно от гара Вакарел като мочурлив валог и тече на северозапад като силно се вдълбава до 100-на m между двата му бряга. Последният приток на Габра е Лесков дол, който се влива в нея малко след село [[Караполци]]. От тук реката тече на север и се влива в [[Лесновска река|Старата река]] на около 500 m източно от село [[Лесново]].
+Габра започва с два потока на около 1000 m надмоска височина. Левият извира под връх Габровец, а десният - под връх Драгоевец. След като двата потока се съберат текат през местността Педучел, след която през [[1980|80-те]] години на [[20 век]] е образувано изкуственото езеро Тарторското, което се оттича през канал, който лъкатуши през територията на бившата [[мина Чукурово]] и стига село Габра от запад, от където навлиза в Чукуровската котловина. Пресича селото в бетонирано корито от запад на изток, като в края му реката завива на север-северозапад. Тук се влива и най-големият приток на Габра в Чукуровската котловина - Дъхчанец. В местността Банището река Габра образува блатиста зона, след която тече в ждрело между [[Лозенска планина|Лозенската планина]] и [[Вакарелска планина|Вакарелските ридове]]. Малко преди клисурата в Габра се влива големият ѝ приток Суха Габра, който извира от склоновете на връх Мали Попов дел (1014 m). Под село [[Крушовица]] в река Габра се влива притокът Сърбол. Успоредно на Сърбол е притокът Върлия дол, който събора водите си под връх Конярника (800 m). Най-големият приток на река Габра е Брусов дол, който извира източно от гара Вакарел като мочурлив валог и тече на северозапад като силно се вдълбава до 100-на m между двата му бряга. Последният приток на Габра е Лесков дол, който се влива в нея малко след село [[Караполци]]. От тук реката тече на север и се влива в [[Лесновска река|Старата река]] на около 500 m източно от село [[Доганово]].
 От реките на Вакарелския рид река Габра има най-променлив наклон. Между изворите ѝ и Чукуровската котловина той е 250/00, в котловината 170/00, в ждрелото ѝ е 240/00, а от Побит камък нататък е 8,50/00. Средният ѝ наклон е 1720/00 при дължина от 25,3 km.