Гема: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:18, 14 март 2021

Ге́ма (на латински: gemma – „пъпка“ (на растение), метафора за скъпоценен камък).^[1] В древността доста своеобразно, по асоциация с растителни пъпки, цветни камъни с пъстра текстура са наричани „геми“. С течение на времето, така започват да се наричат само онези камъни, които се отличават по блясък, твърдост, яркост и наситеност на багрите. Такива камъни са били използвани като украшение. Оттук идва и латинската думата „gemmeus“ (искрящ, блестящ, украсен). Особената твърдост на полускъпоценните камъни спомогнала идеята да се използват за резба. Отначало такива издялани с резба камъни с врязано изображение се използват изключително за печатни пръстени.^[2]^[3]

Глиптика (на френски: glyptique, от старогръцки: γλύφω– „изрязвам, издълбавам“) се нарича събирателно резбарското изкуство върху цветни полускъпоценни и скъпоценни камъни, геми^[4] (или глипти^[5]). Съвкупност от глипти (резбовани камъни) се нарича глиптотека (вж. напр. Мюнхенска глиптотека). Разграничава се между геми с вдлъбнати/врязани изображения (инталии) и с барелефни (изпъкнали) изображения (камеи).

Изкуството на каменната резба е известно още от античността. В Древна Месопотамия геми са правени още през IV хилядолетие пр.н.е. Гемите са били особено популярни в Древна Гърция (от VI век пр.н.е. до н.е.) и в Древен Рим. През Средновековието гемите са били използвани за украса на църковна посуда, книги и върху дрехите на свещениците. Античните геми са били носени под формата на закопчалки върху дрехи или като медальони с рамка от благородни метали. Чест гемите украсявали печатни пръстени. Гемите често се използвали като печати или амулети.

Една от най-известните геми се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург – Камея Гонзага от трислоен ахат с релефно изображение на египетския фараон Птолемей II и неговата съпруга (III век пр.н.е.).

При производството на геми се използват различни материали. Обичайно за долните слоеве на камеите се взема по-тъмен материал, така че на неговия фон да изпъкне издълбаното изображение на по-светъл камък. Често се използва сардоникс, който има слоеве с различни цветове. Също така при производството на геми се използват и ахат, хематит, гранат и карнеол.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Гема.

Източници

↑ Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М.: Русский язык, 1976.— С.452
↑ Словарь античности. — М.: Пргресс, 1989. — С. 126
↑ Власов, Виктор Георгиевич. Геммы // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. III, 2005. — С. 67—71
↑ Гема // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.
↑ Глипт // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гемма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М.: Русский язык, 1976.— С.452

[2] Словарь античности. — М.: Пргресс, 1989. — С. 126

[3] Власов, Виктор Георгиевич. Геммы // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. III, 2005. — С. 67—71

[4] Гема // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.

[5] Глипт // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 14.03.2021.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Cameo_August_BM_Gem3577.jpg|мини|220x220пкс| <small>Император [[Октавиан Август]], [[древноримска]] камея</small>]]
+[[Файл:Cammeo gonzaga con doppio ritratto di tolomeo II e arsinoe II, III sec. ac. (alessandria), da hermitage.jpg|ляво|мини|Камея Гонзага, III в. пр. н.е., ''Портрет на двойката [[Птолемей Филаделф]] и [[Арсиноя II]]'']]
-'''Ге́ма''' ({{Lang|la|gemma}} – „пъпка“ (на растение), [[метафора]] за скъпоценен камък).<ref> Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М.: Русский язык, 1976.— С.452 </ref> В [[Античност|древността]] доста своеобразно, по асоциация с растителни пъпки, цветни камъни с пъстра текстура са наричани „геми“. С течение на времето, така започват да се наричат само онези камъни, които се отличават по блясък, твърдост, яркост и наситеност на багрите. Такива камъни са били използвани като украшение. Оттук идва и [[Латински език|латинската]] думата „gemmeus“ (искрящ, блестящ, украсен). Особената твърдост на полускъпоценните камъни спомогнала идеята да се използват за резба. Отначало такива издялани с резба камъни с врязано изображение се използват изключително за печатни пръстени.<ref> Словарь античности. — М.: Пргресс, 1989. — С. 126 </ref><ref> [[Власов, Виктор Георгиевич|Власов В. Г.]]. Геммы // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. III, 2005. — С. 67—71 </ref>
+'''Ге́ма''' ({{Lang|la|gemma}} – „пъпка“ (на растение), [[метафора]] за скъпоценен камък).<ref> Дворецкий И. Х. Латинско-русский словарь. — М.: Русский язык, 1976.— С.452 </ref> В [[Античност|древността]] доста своеобразно, по асоциация с растителни пъпки, цветни камъни с пъстра текстура са наричани „геми“. С течение на времето, така започват да се наричат само онези камъни, които се отличават по блясък, твърдост, яркост и наситеност на багрите. Такива камъни са били използвани като украшение. Оттук идва и [[Латински език|латинската]] думата „gemmeus“ (искрящ, блестящ, украсен). Особената твърдост на полускъпоценните камъни спомогнала идеята да се използват за резба. Отначало такива издялани с резба камъни с врязано изображение се използват изключително за печатни пръстени.<ref> Словарь античности. — М.: Пргресс, 1989. — С. 126 </ref><ref> Власов, Виктор Георгиевич. Геммы // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. III, 2005. — С. 67—71 </ref>
 [[Глиптика]] ({{Lang|fr|glyptique}}, {{Lang|grc|γλύφω|на=от}}– „изрязвам, издълбавам“) се нарича събирателно резбарското изкуство върху цветни полускъпоценни и [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]], геми<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%93%D0%95%D0%9C%D0%90/|заглавие=Гема|труд=Речник на българския език|издател=[[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Институт за български език]]|достъп_дата=14.03.2021}}</ref> (или глипти<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%82/|заглавие=Глипт|труд=Речник на българския език|издател=[[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Институт за български език]]|достъп_дата=14.03.2021}}</ref>). Съвкупност от глипти (резбовани камъни) се нарича глиптотека (вж. напр. [[Глиптотека (Мюнхен)|Мюнхенска глиптотека]]). Разграничава се между геми с вдлъбнати/врязани изображения ([[Инталия|инталии]]) и с барелефни (изпъкнали) изображения (камеи).
-[[Файл:Nicolo_intaglio_warriors_CdM_Paris.jpg|ляво|мини|211x211пкс| Древна инталия]]
 [[Файл:Zegelring in goud met intaglio met portret van Commodus in nicolo, 180 tot 200 NC, vindplaats- Tongeren, de Schaetzengaarde 22, 1998, losse vondst (mogelijk goudschat), collectie Gallo-Romeins Museum Tongeren, GRM 1892.jpg|мини|Римски печатен пръстен от злато с портрет на [[Комод]], 180–200 г. [[След Христа|сл. Хр.]], намерен в [[Тонгерен]], днес в [[Галия|Гало]]-римския музей Тонгерен]]
 Изкуството на каменната резба е известно още от античността. В Древна [[Месопотамия]] геми са правени още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|IV хилядолетие пр.н.е.]] Гемите са били особено популярни в [[Древна Гърция]] (от VI век пр.н.е. до н.е.) и в [[Древен Рим]]. През [[Средновековие|Средновековието]] гемите са били използвани за украса на църковна посуда, книги и върху дрехите на свещениците. Античните геми са били носени под формата на закопчалки върху дрехи или като медальони с рамка от благородни метали. Чест гемите украсявали печатни пръстени. Гемите често се използвали като [[Печат (приспособление)|печати]] или [[Амулет|амулети]].
-[[Файл:Cammeo gonzaga con doppio ritratto di tolomeo II e arsinoe II, III sec. ac. (alessandria), da hermitage.jpg|ляво|мини|Камея Гонзага, III в. пр. н.е., ''Портрет на двойката [[Птолемей Филаделф]] и [[Арсиноя II]]'']]
-Една от най-известните геми се съхранява в [[Ермитаж|Ермитажа]] в [[Санкт Петербург]] – <nowiki><i>Камея Гонзага</i></nowiki> от трислоен [[ахат]] с релефно изображение на египетския фараон [[Птолемей II]] и неговата съпруга ([[3 век пр.н.е.|III век пр.н.е.]]).
 [[Файл:Kunsthistorisches Museum Vienna June 2006 031.png|ляво|мини|[[Gemma Augustea]], римска, от I век сл. Хр.]]
+Една от най-известните геми се съхранява в [[Ермитаж|Ермитажа]] в [[Санкт Петербург]] – ''Камея Гонзага'' от трислоен [[ахат]] с релефно изображение на египетския фараон [[Птолемей II]] и неговата съпруга ([[3 век пр.н.е.|III век пр.н.е.]]).
 При производството на геми се използват различни материали. Обичайно за долните слоеве на камеите се взема по-тъмен материал, така че на неговия фон да изпъкне издълбаното изображение на по-светъл камък. Често се използва [[сардоникс]], който има слоеве с различни цветове. Също така при производството на геми се използват и [[ахат]], [[хематит]], [[гранат]] и карнеол.
 {{Commonscat|Intaglios|Гема}}