Направо към съдържанието

Руско влияние върху българския език: Разлика между версии

Заместване на съдържанието на страницата с „не е вярно“
(Заместване на съдържанието на страницата с „не е вярно“)
не е вярно
Благодарение на близостта между [[български език|български]] и [[руски език|руски език]], през вековете двата езика са си оказвали взаимно виляние. Първоначално [[старобългарски език|старобългарският]] оказва влияние върху [[староруски език|староруския]] и по този начин възниква [[Руска редакция на старобългарския език|руската редакция на старобългарския език]], от която по-късно се развива [[църковнославянски език|църковнославянският език]]. По време на [[Възраждане]]то първо църковнославянският (но в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.
 
==Руският език и българската книжовна лексика==
През [[Възраждане]]то в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-подходящ източник в този случай се оказва руският език, поради голямата му близост с българския.
 
По този начин в български се установяват думи от следните категории:
* [[глагол]]и, например: ''наблюдавам'', ''старая се'', ''уважавам'', ''заявявам'', ''трогвам'', ''преодолявам'', ''преподавам'', ''принадлежа'' и т.н.;
* [[съществително име|съществителни]], например: ''разписка'', ''дописка'', ''сказка'', ''доклад'', ''данни'', ''задача'', ''покупка'', ''обстановка'', ''випуск'', ''хазяин'' и т.н.;
* [[прилагателно име|прилагателни]], например: ''усърден'', ''сложен'', ''способен'', ''опасен'', ''бивш'', ''необходим'', ''необятен'', ''необозрим'', ''преждевременен'' и т.н.;
* [[наречие]], например: ''непременно'', ''даже'', ''вероятно'' и т.н.
 
Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например ''усърден'', вм. ''усерден'').
 
Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например ''хазяин'' от ''хозяин'').
 
В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: ''съблюдавам'' (спазвам), ''обезателен'' (задължителен), ''давление'' (натиск), ''осторожен'' (предпазлив) и т.н.
 
От църковнославянски и руски в български навлизат и много [[сложна дума|сложни думи]]:
* съществителни, например: ''благоденствие'', ''местопроизшествие'', ''местопрестъпление'', ''словосъчетание'', ''местоимение'', ''езикознание'' и т.н.;
* прилагателни, например: ''първоначален'', ''самоуверен'', ''благоразумен'' и т.н.
 
По образеца на сложните думи, заети от руски, в български се образуват самостоятелно нови сложни думи като: ''ветропоказател'', ''бързопис'', ''денонощие'', ''високоговорител'' и пр.
 
Чрез руско посредничество в български навлизат множество думи от международната лексика, например: ''конституция'', ''революция'', ''плюс'', ''минус'', ''режисьор'', ''музика'', ''варваризъм'', ''полюс'', ''автор'', ''ревизор'' и т.н.
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 126-128; 131. (или [http://knigite.abv.bg/la/index.html изданието от 1986] г.)
 
==Руското влияние в българското словообразуване==
Макар че в българските народни говори съществуват [[отглаголно съществително|отглаголни съществителни]] с [[наставка]] -''не'' (''ходене'', ''гледане'', ''приемане'', ''обръщане''), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -''ние'' (за повече подробности вижте [[Отглаголно съществително в българския език|тук]]).
 
Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки:
* съществителни с наставка -''ие'', например: ''известие'', ''отличие'', ''условие'', ''събитие'' и т.н.
* съществителни с наставки -''ство'' и -''ствие'', например: ''равенство'', ''количество'', ''качество'', ''приветствие'', ''отсъствие'' и т.н. Наставката -''ство'' съществува в българските народни говори (например, ''робство'', ''Рождество''), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва.
* прилагателни с наставка -''ствен'', например: ''качествен'', ''свойствен'', ''веществен'', ''естествен'' и т.н.
* глаголи с наставка -''ствувам'' > -''ствам'', например: ''свидетелствам'', ''учителствам'', ''приветствам'' и т.н.
* съществителни с наставка -''тел'', означаващи деятелни лица и предмети, например: ''възпитател'', ''просветител'', ''доброжелател'' и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -''ач'', като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: ''носач'' - ''носител'', ''пазач'' - ''пазител'', ''писач'' - ''писател'' и т.н. Наставката -''тел'' е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: ''предпазител'', ''разклонител'', ''чистител'', ''почистител'' и т.н. От съществителните на -''тел'' се образуват и много...
* прилагателни с наставка -''телен'', например: ''последователен'', ''доброжелателен'', ''поучителен'' и т.н.
* прилагателни с наставки -''ист'' и -''оват'', например: ''хълмист'', ''цветист'', ''петнист'', ''продълговат'', ''простоват'' и т.н.
* в областта на глаголната лексика навлизат глаголи с [[представка|представки]], като корените на тези глаголи съществуват в български. Заетите глаголи само частично се побългаряват, например: ''получавам'' (срещу бълг. ''сполучвам''), ''наслаждавам се'' (срещу бълг. ''подслаждам''), ''изучавам'' (срещу ''проучвам'') и т.н.
* има и редица други глаголи, които са навлезли вероятно по същия начин, например: ''побеждавам'', ''награждавам'', ''съкращавам'', ''размишлявам'', ''употребявам'' и т.н. Някои от тях обаче напълно са асимилирани фонетично в българския език, например: ''провъзгласявам'', ''прекратявам'', ''представям'' и т.н.
* по образец на руски глаголи с наставка -''ничать'', в български се образуват редица глаголи с наставка -''нича'', например: ''нервнича'', ''посреднича'', ''сътруднича'', ''угоднича'' и т.н.
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 130-132
 
==Фразеология в български, възприета от руски==
В съвременния български език са възприети от руски и редица изрази, например: ''обръщам внимание'', ''имам значение'', ''вземам участие'', ''в състояние съм'', ''в това отношение'', ''с голямо внимание'', ''желателно е'', ''естествено е'', ''в продължение на'', ''действам пред някого'', ''намирам се в трудно положение'' и т.н.
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 132
 
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''==
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.).
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89
 
==Руско влияние при изграждане на българска научна терминология==
През Възраждането в български започва да навлиза научна терминология първоначално от църковнославянски, а след това от руски.
 
===Изграждане на езиковедска терминология===
Първите български граматични термини се срещат в [[Рибен буквар|Рибния буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ([[1824]]). Те са заимствани от църковнославянски: ''име'', ''прилагателно'', ''член'', ''местоимение'', ''предлог'', ''глагол'', ''наречие''. По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като [[Неофит Рилски]], [[Христаки Павлович]] и др. които също използват редица църковнославянски или руски термини, въпреки че за типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска термнинология.
 
Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни с наставка -''телен'', например: ''съществително'' (''име''), ''прилагателно'' (''име''), ''нарицателно'' (съществително), ''действителен'' или ''деятелен'' (залог), ''повелително'' (наклонение), ''възклицателно'' (изречение) и т.н. Друга част от тази терминология се образува от отглаголни съществителни на -''ние'', например: ''наклонение'', ''окончание'', ''склонение'', ''спрежение'', ''определение'' и т.н., или от абстрактни съществителни на -''ие'', например: ''наречие'', ''междуметие'', ''причастие'', ''местоимение'' и т.н.
 
Голяма част и от езиковедската терминология в български изобщо също се изгражда под руско влияние, например: ''управление'' (на глагола) (= ''рекция''), ''ударение'', ''придихание'', ''подчинение'' (в изречението) и т.н. Част от терминологията, която е от неруски произход, също е заета през руски, например: ''инфинитив'', ''изоглоса'', ''морфология'', ''морфема'' и т.н.
 
За справка:
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 135-140
 
== Примери за заемки от руски език ==
 
*Обществено-политически термини:
** ''заведение''
** ''предприятие''
** ''учреждение'' (руско новообразувание с българско ''жд'')
** ''завещание'' (старобълг. ''завѣтъ'', ''завѣштати'')
* Думи с руска фонетика:
** с руско пълногласие
*** ''об'''''оро'''''т'', срещу бълг. ''обрат''
** ''пор'''''я'''''дък'', ''пор'''''я'''''дъчен'' и т.н. (старобълг. ''рѧдъ'', новобълг. ''ред'')
** ''възм'''''у'''''тен'', ''възм'''''у'''''тителен'', ''възм'''''у'''''щавам'', ''възм'''''у'''''щение'' (старобълг. ''възмѫтити'' и ''възмѧсти'', ''възмѫштенье'')
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'')
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'')
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'')
** ''впр'''я'''гам (ср. ''напрежение'')
** ''щ'''''а'''''стие'' ([[полски език|полски]]: ''szczęscie''; възприета когато още се е пишела с началното ''щ'' в Русия; етимологически вярната руска форма е ''счастье'')
** ''щ'''''а'''''дя'' и нейните производни (старобълг. ''штѧдѣти'' - ''пестя'')
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'')
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'')
* производни от ''жизн''-; българската форма е ''живот''-.
* ''забвение'' (старобълг. ''забъвенье'' от глагола ''забыти'', ''забѫдѫ'')
* думата ''влияние'' произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола ''вливать''.
* предлогът ''чрез'' (изместил е предлога ''през'', като ''чрез''" се използва в абстрактно значение)
* ''прочее'' - руското членно прилагателно
* ''непонятен'' - неразбираем
 
<!--== Синтактични следи от руското влияние ==
Много преводи от руски на българския (а най-голямото влияние оказано върху българската литература произтича от преводите от руски) са правени небрежно; толкова небрежно, че понякога думи, пък и цели езикови изрази са допуснати в българска книжниина; а там, сигурно, не им е място.-->
 
 
[[Категория:Български език]]
Анонимен потребител