Кордовски халифат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп по изт
м шаблон, форматиране
 
Ред 1: Ред 1:
{{Историческа държава
[[Файл:Califato de Córdoba - 1000 bg.svg|мини|300п|Територията на Кордовския халифат около 1000 г.]]
| местоположение = Califato de Córdoba - 1000 bg.svg
| местоположение-лег = Територията на Кордовския халифат около 1000 г.
}}

'''Ко́рдовският халифат''' (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна [[Испания]] и [[Португалия]].
'''Ко́рдовският халифат''' (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна [[Испания]] и [[Португалия]].


== История ==
Възниква на основата на предходния [[Кордовски емират]], който е към [[Омаяди]]те. Потомъкът на Омаядите [[Абд ал-Рахман I]] приема през 756 г. титлата [[емир]] на [[Кордоба]]. През 929 г. [[Абд ал-Рахман III]] приема титлата [[халиф]]<ref name="EB2">{{Цитат уеб| заглавие = Caliphate of Cordoba {{!}} Facts, History, & Rulers| автор = Michael Ray| труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 12 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Caliphate-of-Cordoba| език = en | цитат = }}</ref>. Столица на халифата била Кóрдоба.
Възниква на основата на предходния [[Кордовски емират]], който е към [[Омаяди]]те. Потомъкът на Омаядите [[Абд ал-Рахман I]] приема през 756 г. титлата [[емир]] на [[Кордоба]]. През 929 г. [[Абд ал-Рахман III]] приема титлата [[халиф]]<ref name="EB2">{{Цитат уеб| заглавие = Caliphate of Cordoba {{!}} Facts, History, & Rulers| автор = Michael Ray| труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 12 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Caliphate-of-Cordoba| език = en | цитат = }}</ref>. Столица на халифата била Кóрдоба.


След Абдал ал-Рахман III властта поема ал-Хакам II (961 – 976), който събира библиотека от 400 000 каталогизирани книги, основава 27 безплатни училища в Кордоба и привлича учени от Изток да преподават в университетите. Неговото управление е последвано от диктатурата на [[Абу Амир ал-Мансур]] (Almanzor), придворен фаворит на султанката Субх (Subh), която е [[регент]] а малолетния Хишам II<ref name="EB2"/>.
След Абдал ал-Рахман III властта поема ал-Хакам II (961 – 976), който събира библиотека от 400 000 каталогизирани книги, основава 27 безплатни училища в Кордоба и привлича учени от Изток да преподават в университетите. Неговото управление е последвано от диктатурата на [[Абу Амир ал-Мансур]] (''Almanzor''), придворен фаворит на султанката Субх (''Subh''), която е [[регент]] а малолетния Хишам II<ref name="EB2" />.


Управлението на ал-Мансур (978 – 1002) бележи период на големи военни победи срещу християните: [[Самора]] (981), [[Барселона]] (985) и [[Коимбра]] (987). През 997 той разрушава [[Сантяго де Компостела]], ограбва катедралата и пренася камбаните ѝ в Кордоба, където ги превръща в мангали за джамията на Кордоба.
Управлението на ал-Мансур (978 – 1002) бележи период на големи военни победи срещу християните: [[Самора]] (981), [[Барселона]] (985) и [[Коимбра]] (987). През 997 той разрушава [[Сантяго де Компостела]], ограбва катедралата и пренася камбаните ѝ в Кордоба, където ги превръща в мангали за джамията на Кордоба.

Текуща версия към 13:03, 26 март 2021

Кордовски халифат
929 – 1031
Територията на Кордовския халифат около 1000 г.
Територията на Кордовския халифат около 1000 г.
Континент
Държавен глава
няманяма
Предшественик
Кордовски емират
Наследник
Кордовски халифат в Общомедия

Ко́рдовският халифат (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна Испания и Португалия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възниква на основата на предходния Кордовски емират, който е към Омаядите. Потомъкът на Омаядите Абд ал-Рахман I приема през 756 г. титлата емир на Кордоба. През 929 г. Абд ал-Рахман III приема титлата халиф[1]. Столица на халифата била Кóрдоба.

След Абдал ал-Рахман III властта поема ал-Хакам II (961 – 976), който събира библиотека от 400 000 каталогизирани книги, основава 27 безплатни училища в Кордоба и привлича учени от Изток да преподават в университетите. Неговото управление е последвано от диктатурата на Абу Амир ал-Мансур (Almanzor), придворен фаворит на султанката Субх (Subh), която е регент а малолетния Хишам II[1].

Управлението на ал-Мансур (978 – 1002) бележи период на големи военни победи срещу християните: Самора (981), Барселона (985) и Коимбра (987). През 997 той разрушава Сантяго де Компостела, ограбва катедралата и пренася камбаните ѝ в Кордоба, където ги превръща в мангали за джамията на Кордоба.

През 1031 г. халифатът се разпада на княжества или емирати, най-значимо от които било Емирство Гранада. С неговото превземане през зимата на 1491/92 г. завършва осемвековното възвръщане на територията от християните (Реконкиста).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Michael Ray. Caliphate of Cordoba | Facts, History, & Rulers // Encyclopedia Britannica. Посетен на 12 януари 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]