Дереализационно разстройство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
Ред 7: Ред 7:
|MeshID = D003861 |
|MeshID = D003861 |
}}
}}
'''Дереализационното разстройство''' (или '''деперсонализационен синдром''') e [[психично заболяване]], при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, [[организъм|тяло]] и/или обкръжение са качествено променени – като че ли са нереални, отдалечени или автоматизирани. То може да има чувството, че вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени; че движенията и поведението му някак си не са негови собствени; че тялото му изглежда безжизнено, отчуждено или по друг начин ненормално; че околната среда е загубила своите багри и живот и изглежда изкуствена, или е като сцена, върху която хората са актьори и играят инсценирани роли. В някои случаи, лицето може да има усещането като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Сред всичките тези феномени, най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност. Пациентите, които имат това разстройство в чиста или изолирана форма са малко. Деперсонализационно-дереализационните явления се срещат по-често в рамките на депресивната болест, фобийното разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство. Елементи на този синдром могат да се наблюдават при психично здрави индивиди в състояние на умора, сензорна депривация, халюциногенна интоксикация или като хипнагонни/хипнопомпни явления. Деперсонализационно-дереализационният синдром е също така феноменологично подобен на т.нар. „преживяване близо до смъртта“, свързано с моменти на изключителна опасност за живота.
'''Дереализационното разстройство''' (или '''деперсонализационен синдром''') e [[психично заболяване]], при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, тяло и/или обкръжение са качествено променени – като че ли са нереални, отдалечени или автоматизирани. То може да има чувството, че вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени; че движенията и поведението му някак си не са негови собствени; че тялото му изглежда безжизнено, отчуждено или по друг начин ненормално; че околната среда е загубила своите багри и живот и изглежда изкуствена, или е като сцена, върху която хората са актьори и играят инсценирани роли. В някои случаи, лицето може да има усещането като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Сред всичките тези феномени, най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност. Пациентите, които имат това разстройство в чиста или изолирана форма са малко. Деперсонализационно-дереализационните явления се срещат по-често в рамките на депресивната болест, фобийното разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство. Елементи на този синдром могат да се наблюдават при психично здрави индивиди в състояние на умора, сензорна депривация, халюциногенна интоксикация или като хипнагонни/хипнопомпни явления. Деперсонализационно-дереализационният синдром е също така феноменологично подобен на т.нар. „преживяване близо до смъртта“, свързано с моменти на изключителна опасност за живота.


== Симптоми ==
== Симптоми ==

Текуща версия към 14:03, 30 март 2021

Синдром деперсонализации – дереализации
Специалностпсихиатрия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F48.1
МКБ-9300.6
Мед. рубрики MeSHD003861

Дереализационното разстройство (или деперсонализационен синдром) e психично заболяване, при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, тяло и/или обкръжение са качествено променени – като че ли са нереални, отдалечени или автоматизирани. То може да има чувството, че вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени; че движенията и поведението му някак си не са негови собствени; че тялото му изглежда безжизнено, отчуждено или по друг начин ненормално; че околната среда е загубила своите багри и живот и изглежда изкуствена, или е като сцена, върху която хората са актьори и играят инсценирани роли. В някои случаи, лицето може да има усещането като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Сред всичките тези феномени, най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност. Пациентите, които имат това разстройство в чиста или изолирана форма са малко. Деперсонализационно-дереализационните явления се срещат по-често в рамките на депресивната болест, фобийното разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство. Елементи на този синдром могат да се наблюдават при психично здрави индивиди в състояние на умора, сензорна депривация, халюциногенна интоксикация или като хипнагонни/хипнопомпни явления. Деперсонализационно-дереализационният синдром е също така феноменологично подобен на т.нар. „преживяване близо до смъртта“, свързано с моменти на изключителна опасност за живота.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

  • Имате усещане, че вие и заобикалящата среда са нереални.
  • Виждате заобикалящата среда сякаш през дифузна светлина или през мъгла.
  • Усещате сякаш сте извън тялото си, отделен от него, като че ли стоите вие и вашето тяло един до друг, един над друг или един зад друг.
  • Възприемате себе си като недействителни.
  • Остра непоносимост към светлина и шум.
  • Гледате сякаш през тунел.
  • Усещате тялото си наедряло/намаляло на широчина.
  • Усещате се залепени за пода.
  • Стационарни обекти могат да изглеждат така, сякаш се движат.