Дереализационно разстройство: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
|MeshID = D003861 | |
|MeshID = D003861 | |
||
}} |
}} |
||
'''Дереализационното разстройство''' (или '''деперсонализационен синдром''') e [[психично заболяване]], при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, |
'''Дереализационното разстройство''' (или '''деперсонализационен синдром''') e [[психично заболяване]], при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, тяло и/или обкръжение са качествено променени – като че ли са нереални, отдалечени или автоматизирани. То може да има чувството, че вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени; че движенията и поведението му някак си не са негови собствени; че тялото му изглежда безжизнено, отчуждено или по друг начин ненормално; че околната среда е загубила своите багри и живот и изглежда изкуствена, или е като сцена, върху която хората са актьори и играят инсценирани роли. В някои случаи, лицето може да има усещането като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Сред всичките тези феномени, най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност. Пациентите, които имат това разстройство в чиста или изолирана форма са малко. Деперсонализационно-дереализационните явления се срещат по-често в рамките на депресивната болест, фобийното разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство. Елементи на този синдром могат да се наблюдават при психично здрави индивиди в състояние на умора, сензорна депривация, халюциногенна интоксикация или като хипнагонни/хипнопомпни явления. Деперсонализационно-дереализационният синдром е също така феноменологично подобен на т.нар. „преживяване близо до смъртта“, свързано с моменти на изключителна опасност за живота. |
||
== Симптоми == |
== Симптоми == |
Текуща версия към 14:03, 30 март 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Синдром деперсонализации – дереализации | |
Специалност | психиатрия |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | F48.1 |
МКБ-9 | 300.6 |
Мед. рубрики MeSH | D003861 |
Дереализационното разстройство (или деперсонализационен синдром) e психично заболяване, при което лицето се оплаква, че собствената му психична дейност, тяло и/или обкръжение са качествено променени – като че ли са нереални, отдалечени или автоматизирани. То може да има чувството, че вече не управлява собствените си мисли, представи и спомени; че движенията и поведението му някак си не са негови собствени; че тялото му изглежда безжизнено, отчуждено или по друг начин ненормално; че околната среда е загубила своите багри и живот и изглежда изкуствена, или е като сцена, върху която хората са актьори и играят инсценирани роли. В някои случаи, лицето може да има усещането като че ли наблюдава себе си от разстояние или като че ли е умрял. Сред всичките тези феномени, най-често срещано е оплакването от загуба на емоционалност. Пациентите, които имат това разстройство в чиста или изолирана форма са малко. Деперсонализационно-дереализационните явления се срещат по-често в рамките на депресивната болест, фобийното разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство. Елементи на този синдром могат да се наблюдават при психично здрави индивиди в състояние на умора, сензорна депривация, халюциногенна интоксикация или като хипнагонни/хипнопомпни явления. Деперсонализационно-дереализационният синдром е също така феноменологично подобен на т.нар. „преживяване близо до смъртта“, свързано с моменти на изключителна опасност за живота.
Симптоми[редактиране | редактиране на кода]
- Имате усещане, че вие и заобикалящата среда са нереални.
- Виждате заобикалящата среда сякаш през дифузна светлина или през мъгла.
- Усещате сякаш сте извън тялото си, отделен от него, като че ли стоите вие и вашето тяло един до друг, един над друг или един зад друг.
- Възприемате себе си като недействителни.
- Остра непоносимост към светлина и шум.
- Гледате сякаш през тунел.
- Усещате тялото си наедряло/намаляло на широчина.
- Усещате се залепени за пода.
- Стационарни обекти могат да изглеждат така, сякаш се движат.