Разлика между версии на „Оберто II ди Биандрате“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Bot: Automated text replacement (-Серска +Сярска)
м (Премахване на Категория:Кръстоносни походи, ползвайки HotCat)
м (Bot: Automated text replacement (-Серска +Сярска))
 
 
== Биография ==
Оберто е син на граф на [[Биандрате]] Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]]. Участва в свитата на неговия роднина маркграф [[Бонифаций Монфератски]] в Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204). Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на баил и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицари, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се разбунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се усъмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизират най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който обаче е в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[Драч|Дирахиум]] до [[Бяло море]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|Филипопол]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[Бертолд II Каценелнбоген|Бертолд II фон Каценелнбоген]] го затваря в [[СерскаСярска крепост|замъка]] на [[Сяр]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в [[Равеника]] той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.
 
Бунтуващите се ломбарди, които не се подчиняват на императора в [[Равеника]], се окрепяват в замъка [[Кадмея]] в [[Беотия]]. На 8 май 1209 г. императорът успява да превземе Кадмеия и да подчини ломбардите, въстанието е потушено. Към края на същия месец Оберто е освободен от неговия затвор и отива в [[Евбея]] (Негропонт). След като не успява да започне ново въстание и неговият бивш поддръжник [[Равано дале Карцери]] му отказва помощта си, той се връща в италианската си родина в двора на маркграф Вилхелм VI Монфератски.

Навигация