Сярско поле: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско) |
м Алиса Селезньова премести страницата Серско поле като Сярско поле (върху пренасочване) |
(Няма разлика)
| |
Версия от 20:46, 31 март 2021
Сярското поле (на гръцки: Ο κάμπος των Σερρών) е равнина в Егейска Македония, Гърция.
Сярското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 – 80 km и широчина 15 – 20 km. От северозапад полето е заградено от Беласица (Керкини) и от югоизток от планината Кушница (Пангео). На запад от полето се намира планината Круша (Крусия ори). На югозапад се намира Западна Богданска планина (Вертискос), на юг – Източна Богданска планина (Кердилио), на север (последователно от югоизток на северозапад) се намират планините Змийница (Меникио), Шарлия (Врондос) и Сенгелска (Ангистро). Сярското поле е известно със своето плодородие.[1] Почвата в полето е песъчлива глина, която е богата на чернозем. Водоснабдяването е добро, тъй като подпочвена вода излиза плитко навсякъде.[2]
През Сярското поле духа северният рупелски вятър от Рупелския пролом.[3]
В Сярското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни – овце, кози, крави и други.[4] От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо. На първо място в Сярското поле е памукът, произвеждайки най-много от целия полуостров. Голяма част от реколтата се изнася. За износ е също така голяма част от реколтата на жито и ръж. В южните краища на полето се отглежда тютюн.[2]
Според редица учени Сярското поле в миналото е дъно на езеро, което с времето си пробива път между Карадаг и Кушница и се влива в Бяло море. Две езера остават след това в дълбоките места на полето – Бутковското езеро в северната част на полето и езерото Тахино в южната.[5] Езерото Тахино е пресушено от гръцките власти в XX век.
Старото име на Сярското поле е Одомантско поле.[6]
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.
- ↑ а б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.
- ↑ Θεσσαλονίκη: Βαρδάρης και Χορτιάτης „χρωματίζουν“ το κλίμα // «Μακεδονία». Архивиран от оригинала на 2 юли 2013. Посетен на 23 април 2013.
- ↑ Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36 – 37.
- ↑ Исторически паметници по времето на заверата, БАН, София, 1893, стр. 63.
