Филотей (манастир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м премахване на параметър карта
Ред 8: Ред 8:
| страна = Гърция
| страна = Гърция
| населено място = [[Света гора]]
| населено място = [[Света гора]]
| карта = Гърция Света гора
| карта-описание = Местоположение на Света гора
| карта-описание = Местоположение на Света гора
| вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]]
| вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]]

Версия от 13:24, 1 април 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Филотей.

Филотей
Μονή Φιλοθέου
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение на Света гора
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
ИзгражданеX век
Статутпаметник на ЮНЕСКО
Състояниедействащ мъжки манастир
Филотей в Общомедия

Филотеевият манастир (на гръцки: Μονή Φιλοθέου) е гръцки православен манастир в монашеската република Света Гора. Разположен е в близост до североизточния бряг в южната половина на атонския полуостров на 300 метра над морското равнище. Понастоящем е 12-и в йерархията на републиката. Храмовият му празник е на 25 март – Благовещение. Около 60 монаси обитават манастира.

История

Манастирът е основан от монаха Филотей в края на Х век. Остава доста изолиран до заселването на български и сръбски монаси между XIV и XVI век, сред които Дамян Нови. След напускането на славянските монаси, манастирът отново е запуснат до XVIII век, когато през 1734 г. влашкият владетел Григоре II Гика оказва материална подкрепа. Построени са допълнителни килии, жилища за гости и параклиси. През 1746 г. е построена и централната църковна постройка. Пожарът през 1871 г. унищожава голяма част от сградите. Спасяват се само главният храм и библиотеката. Впоследствие постройките са възстановени.

Съкровища, пазени в манастира

Във Филотей се съхранява чудотворната икона на Светата Майка „Сладкоцелуваща“. Библиотеката съдържа 250 ръкописа, два илитария и около 2500 печатани книги (500 от тях са на руски и румънски език).

Библиография

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки