Парси (Индия): Разлика между версии
м [[Категория:Индоевропейци |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
[[Категория:Индоевропейци]] |
[[Категория:Индоевропейци]] |
||
[[ca:Parsis]] |
|||
[[de:Parsen]] |
[[de:Parsen]] |
||
[[el:Παρσί]] |
|||
[[en:Parsi]] |
[[en:Parsi]] |
||
[[eo:Parsioj]] |
[[eo:Parsioj]] |
||
Ред 15: | Ред 17: | ||
[[id:Parsi India]] |
[[id:Parsi India]] |
||
[[it:Parsi]] |
[[it:Parsi]] |
||
[[nl:Parsi]] |
|||
[[nn:Parsarar]] |
[[nn:Parsarar]] |
||
[[pl:Parsowie]] |
[[pl:Parsowie]] |
Версия от 21:59, 22 юли 2007
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Парсите са етнорелигиозна общност в Индия и Пакистан. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град Мумбай (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция Фарс, дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на Иран от арабите, спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния щат Гуджарат, впоследствие се преселват в съседната област Махаращра. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Бхабха. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обряд – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня). Главен храм на парсите е Ираншо в град Удвад (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.