Парси (Индия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Индоевропейци
м robot Adding: ca:Parsis, el:Παρσί, nl:Parsi
Ред 6: Ред 6:
[[Категория:Индоевропейци]]
[[Категория:Индоевропейци]]


[[ca:Parsis]]
[[de:Parsen]]
[[de:Parsen]]
[[el:Παρσί]]
[[en:Parsi]]
[[en:Parsi]]
[[eo:Parsioj]]
[[eo:Parsioj]]
Ред 15: Ред 17:
[[id:Parsi India]]
[[id:Parsi India]]
[[it:Parsi]]
[[it:Parsi]]
[[nl:Parsi]]
[[nn:Parsarar]]
[[nn:Parsarar]]
[[pl:Parsowie]]
[[pl:Parsowie]]

Версия от 21:59, 22 юли 2007

Парсите са етнорелигиозна общност в Индия и Пакистан. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град Мумбай (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция Фарс, дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на Иран от арабите, спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния щат Гуджарат, впоследствие се преселват в съседната област Махаращра. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Бхабха. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обряд – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня). Главен храм на парсите е Ираншо в град Удвад (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.