Разлика между версии на „Васил Кънчов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
източник
м (Bot: Automated text replacement (-Серско +Сярско); козметични промени)
(източник)
През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през [[Сърбия]], той е задържан за кратко в [[Ристовац]], където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.{{hrf|Марков|2003|97}}
 
След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]], като през периода 1898 – 1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.{{hrf|Марков|2003|98 – 99}}<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref>
 
Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от [[Прилеп (град)|Прилеп]], е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.{{hrf|Марков|2003|101 – 102}}

Навигация