Карбамид: Разлика между версии
кор.; форматиране: 5x нов ред, 4 интервала (ползвайки Advisor) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 116: | Ред 116: | ||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ Износ по страни <ref>https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Export-Quantity-in-Nutrients/Urea-export ; Посетен на 12.04.2021 г.</ref> |
|+ Износ по страни <ref>[https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Export-Quantity-in-Nutrients/Urea-export knoema.com]; Посетен на 12.04.2021 г.</ref> |
||
! Страна |
! Страна |
||
! Износ 2018 <br> милиона тона |
! Износ 2018 <br> милиона тона |
||
Ред 147: | Ред 147: | ||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ Внос по страни <ref>https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Import-Quantity-in-Nutrients/Urea-import ; Посетен на 12.04.2021 г.</ref> |
|+ Внос по страни <ref>[https://knoema.com/atlas/topics/Agriculture/Fertilizers-Import-Quantity-in-Nutrients/Urea-import knoema.com]; Посетен на 12.04.2021 г.</ref> |
||
! Страна |
! Страна |
||
! Внос 2018 <br> милиона тона |
! Внос 2018 <br> милиона тона |
Версия от 09:49, 13 април 2021
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вкарване на шаблон за хим. съединение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Карбамид | |
---|---|
Обща информация | |
Систематично име | Карбамид |
Други имена | Карбонилдиамид Диамид Урея Пиагран |
Молекулна формула | CH4N2O |
SMILES | |
Моларна маса | 60,06 g/mol |
Външен вид | кристали |
CAS номер | [57-13-6] |
Свойства | |
Плътност и фаза | 1,32 g.cm−3, твърда |
Разтворимост във вода | 545 g·l−1 (20 °C) |
В етанол | 50 g·l−1 (20 °C) |
Точка на топене | 132,5 – 134,5 °C |
Точка на кипене | |
Киселинност (pKa) | |
Вискозитет | |
Диполен момент | |
Опасности | |
Основни опасности | ? |
Точка на възпламеняване | |
Допълнителни данни | |
Структура и свойства |
n, εr, и др. |
Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ |
Спектрални данни | УВ, ИЧ, ЯМР, МС |
Сродни съединения | |
Сродни съединения | |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Карбамид (също урея или карбонилдиамид; да не се бърка с пикочна киселина) е органично съединение, краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.
История
Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 г. от френския химик Илер Руел (Hilaire Rouelle). През 1828 г. е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер при реакция на калиев цианат и амониев сулфат[1]:
Това противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (vis vitalis)[2] Това поставя началото на органичната химия.
Физиология
Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH3) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.
Приложение
Поради високото си съдържание на азот (46%) и сравнително по-ниските транспортни разходи, карбамидът е най-значимият азотен тор в световен мащаб. От предимство е и сравнително бавното усвояване от растенията. За разлика от карбамида, повечето други азотни торове (нитратни, амониеви) са много добре разтворими във вода, бързо се измиват при обилни валежи и попадат в подпочвените води. По тази причина голяма част от произведения карбамид се използва като азотен тор.
В таблиците по-долу са дадени данни за износа и вноса на карбамид по страни (най-големите вносители, съответно износители за 2018 г.):
Страна | Износ 2018 милиона тона |
Износ 2005 милиона тона |
---|---|---|
Русия | 6,96 | 4,57 |
Катар | 4,98 | 1,97 |
Египет | 4,11 | 0,016 |
Оман | 3,43 | 0,82 |
Саудитска Арабия | 3,41 | 1,81 |
Китай | 2,45 | 1,57 |
Страна | Внос 2018 милиона тона |
Внос 2005 милиона тона |
---|---|---|
Бразилия | 5,53 | 1,56 |
Индия | 5,46 | 1,58 |
САЩ | 3,12 | 5,62 |
Тайланд | 2,45 | 1,59 |
Турция | 2,20 | 0,81 |
Австралия | 1,86 | 1,15 |
Тъй като основната суровина за производството на карбамид е природен газ, страните с големи запаси на газ са обикновено и най-големите износители.
Друго значимо приложение е производството на карбамидформалдехидни смоли (аминопласти). Освен това той се прилага в медицината в различни козметични смеси за омекотяване на кожата, ноктите и др.
Карбамидът може да се използва като хранителна добавка (E927b) при производството на дъвка. В различни фуражни смеси се добавя като източник на азот, което ускорява образуването на белтъци/мускулна маса.
Карбамидът е основната съставка на AdBlue, реагент, който се използва за редуциране на емисиите на азотни оксиди при дизеловите двигатели.
Свойства
При нагряването на карбамид може да се получи биурет:
При тази реакция се отделя една молекула амоняк. Биуретът е отровен за някои растения, затова съдържанието му в карбамида, използван като тор, се редуцира.
Индустриален синтез
Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 млн. тона годишно.[2] Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.
Уравнения:
- от амоняк и въглероден диоксид се получава амониев карбамат.
- амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.
Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.
Амонякът и въглеродният диоксид за производството на карбамид се получават при непълно изгаряне на природен газ. При това първо се получават водород и въглероден монооксид. Водородът реагира с азота от въздуха до получаване на амоняк, а въглеродният монооксид с кислорода – до получаване на въглероден диоксид. По тази причина основните суровини за производството на карбамид са природен газ, въздух и вода.
Източници
- ↑ Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2
- ↑ а б Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective“. Ann Psychoanal 4:41 – 61.
- ↑ knoema.com; Посетен на 12.04.2021 г.
- ↑ knoema.com; Посетен на 12.04.2021 г.
|