Вена: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 80.78.235.36 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
Ted Masters (беседа | приноси) м Защити „Вена“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:10, 20 април 2021 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:10, 20 април 2021 (UTC))) |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:10, 13 април 2021
Вена | |
---|---|
Структура на вена в разрез. | |
Венозните клапи предотвратяват връщането на кръвта. | |
Латински | venalinca |
Система | Сърдечно-съдова |
Вена в Общомедия |
Вена (vena) е кръвоносен съд, част от сърдечно-съдовата система, който пренася кръв към сърцето. В кръвоносната система на повечето животни (вкл. и човека), броят на вените превишава броя на артериите, тъй като повечето артерии се придружават от две вени (дълбока, която е едноименна на артерията и повърхностна)[1].
Функции
Всички венозни съдове, с изключение на белодробните вени, отвеждат редуцирана кръв от тъканите до дясното предсърдие, което я пренася в дясната камера на сърцето. Дясната камера напомпва кръвта в белодробните артерии, които я отвеждат до белите дробове. Наситената с кислород кръв от белите дробове преминава през белодробните вени, за да достигне до лявото предсърдие и оттам до лявата сърдечна камера.
Анатомия
Строежът на вените наподобява този на артериите, но има и разлики. Вените имат по-голям диаметър и средният мускул е с един слой по-тънък, което го прави по-слабо еластичен. Затова при заболяване, вените се стесняват и кръвта преминава бавно. Вътрешният слой на някои от вените образува клапи, които позволяват движението на кръвта само в една посока.
Вените се изградени от три слоя:
- Външен слой, който се състои от колагенови и еластични влакна и „външен еластичен лист“;
- Среден слой;
- Вътрешен слой, в чийто състав влизат ендотел и „вътрешният еластичен лист“.
Бележки
- ↑ Пенев, Дочо, С. Белчева, Б. Пирьова. Анатомия и физиология на човека. Медицина и физкултура, София, 1989, стр. 231
|