Унгарци: Разлика между версии
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{повече източници|21:16, 16 август 2020 (UTC)}} |
{{повече източници|21:16, 16 август 2020 (UTC)}} |
||
{{към пояснение|Маджари}} |
{{към пояснение|Маджари}} |
||
{{Етническа група |
{{Етническа група |
||
|група=Унгарци |
| група = Унгарци |
||
|картинка= |
| картинка = Feszty vezerek.jpg |
||
| текст = Унгарски вождове, пристигащи в Карпатския басейн между 1892 и 1894 г. |
|||
|брой=15 000 000 <br /> |
|||
| брой = ~14 милиона |
|||
|по_места={{Унгария}}: 9 416 015 (2000)<br /> |
|||
| място1 = {{флагче с име|Унгария}} |
|||
{{Съединени американски щати|САЩ}}: 1,520 528 (2014)<br /> |
|||
| брой1 = 9 632 744 |
|||
{{Румъния}}: 1 431 807 (2002) <br /> |
|||
| място2 = {{флагче с име|САЩ}} |
|||
{{Словакия}}: 520 528 (2001)<br /> |
|||
| брой2 = 1 437 694 |
|||
{{Сърбия}}: 293 299 (2002)<br /> |
|||
| място3 = {{флагче с име|Румъния}} |
|||
{{Русия}}: 170 000 <br /> |
|||
| брой3 = 1 227 623 |
|||
{{Канада}}: 267 000 (2001)<br /> |
|||
| място4 = {{флагче с име|Словакия}} |
|||
[[Западна Европа]]: около 260 000 – 270 000<br /> |
|||
| брой4 = 458 467 |
|||
{{Украйна}}: 156 600 (2001)<br /> |
|||
| място5 = {{флагче с име|Канада}} |
|||
{{Бразилия}}: 80 000<br /> |
|||
| брой5 = 348 085 |
|||
[[Южна Америка]]: 70 000 – 160 000 <br /> |
|||
| място6 = {{флагче с име|Сърбия}} |
|||
{{Германия}}: 73 800<br /> |
|||
| брой6 = 253 899 |
|||
{{Австрия}}: 40 583 (2001)<br /> |
|||
| място7 = {{флагче с име|Украйна}} |
|||
[[Азия]]: около 30 000<br /> |
|||
| брой7 = 156 566 |
|||
{{Хърватия}}: 16 595 (2001)<br /> |
|||
| място8 = {{флагче с име|Германия}} |
|||
[[Африка]]: около 10 000<br /> |
|||
| брой8 = 156 812 |
|||
{{Израел}}: 10 000<br /> |
|||
| място9 = {{флагче с име|Франция}} |
|||
{{Турция}}: 6800 (2001)<br /> |
|||
| брой9 = 100 000 – 200 000 |
|||
{{Словения}}: 6243 (2001)<br /> |
|||
| място10 = {{флагче с име|Австрия}} |
|||
{{Ирландия}}: 3328 (2006)<br /> |
|||
| брой10 = 87 604 |
|||
{{Северна Македония}}: 2003 (2002)<br /> |
|||
| място11 = {{флагче с име|Бразилия}} |
|||
{{Босна и Херцеговина}}: 893 (1991)<br /> |
|||
| брой11 = 80 000 |
|||
{{Черна Гора}}: 362 (2003)<br /> |
|||
| място12 = {{флагче с име|Австралия}} |
|||
{{Нова Зеландия}}: 214<br /> |
|||
| брой12 = 67 616 |
|||
{{България}}: 170 (2001)<br /> |
|||
| място13 = {{флагче с име|Обединено кралство}} |
|||
| брой13 = 52 250 |
|||
| ⚫ | |||
| място14 = {{флагче с име|Швеция}} |
|||
|религии=[[католицизъм|католици]] (53%) [[Унгарска гръкокатолическа църква|католици от източен обред]] (3%), [[калвинизъм|калвинисти]] (16%), [[лутеранство|лутерани]] (3%), други [[християни]] (предимно [[православие|православни]] и [[свидетели на Йехова]]) (1%), останалите 25% са [[атеизъм|атеисти]], [[агностицизъм|агностици]], [[евреи]] или други. |
|||
| брой14 = 40 000 – 70 000 |
|||
|сродни=[[Угрофини]]<br /> |
|||
| място15 = {{флагче с име|Дания}} |
|||
[[Ханти]], [[Мансийци]]<br /> |
|||
| брой15 = 50 000 – 55 000 |
|||
| място16 = {{флагче с име|Аржентина}} |
|||
| брой16 = 40 000 – 50 000 |
|||
| място17 = {{флагче с име|Нидерландия}} |
|||
| брой17 = 26 172 |
|||
| място18 = {{флагче с име|Хърватия}} |
|||
| брой18 = 16 595 |
|||
| място19 = {{флагче с име|Израел}} |
|||
| брой19 = 10 000 – 200 000 |
|||
| място20 = {{флагче с име|Гърция}} |
|||
| брой20 = < 1000 |
|||
| ⚫ | |||
| религии = предимно [[католицизъм]] {{small|(53%)}}<br>[[калвинизъм]] {{small|(16%)}}<br>[[лутеранство]] {{small|(3%)}}<br>[[атеизъм]] {{small|25%}} |
|||
| сродни = [[угрофини]], [[ханти]], [[мансийци]] |
|||
| карта = MagyarsOutsideHungary.png |
|||
| карта-пояснение = Разпространение на унгарското население |
|||
}} |
}} |
||
[[Файл:MagyarsOutsideHungary.png|мини|250px|Унгарци, 21 век]] |
|||
'''Унгарците''' са [[нация]] в [[Централна Европа]], съставляваща основното население на [[Унгария]] и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (''magyar''), от което произлиза вариантът на етнонима на български '''маджари''', който днес се използва предимно в исторически контекст. |
'''Унгарците''' са [[нация]] в [[Централна Европа]], съставляваща основното население на [[Унгария]] и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (''magyar''), от което произлиза вариантът на етнонима на български '''маджари''', който днес се използва предимно в исторически контекст. |
||
| Ред 48: | Ред 63: | ||
== История == |
== История == |
||
| ⚫ | |||
Маджарите (наричани още '''унгри''' – {{Lang|el|ουγγροι}}) са исторически народ, формиран в Северна [[Азия]] и нахлул в [[Европа]] в края на [[9 век]]. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел [[кон]]ят. |
Маджарите (наричани още '''унгри''' – {{Lang|el|ουγγροι}}) са исторически народ, формиран в Северна [[Азия]] и нахлул в [[Европа]] в края на [[9 век]]. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел [[кон]]ят. |
||
| Ред 58: | Ред 74: | ||
В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област [[Панония]], където асимилират установените там [[южни славяни|южнославянски племена]]. |
В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област [[Панония]], където асимилират установените там [[южни славяни|южнославянски племена]]. |
||
| ⚫ | |||
В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи. |
В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи. |
||
Версия от 06:05, 14 април 2021
 |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.
| Унгарци | |
 Унгарски вождове, пристигащи в Карпатския басейн между 1892 и 1894 г. | |
| Общ брой | ~14 милиона |
|---|---|
| По места | Унгария, Румъния, Словакия, Канада, Сърбия, Украйна, Чехия |
| Език | унгарски език |
| Религия | предимно католицизъм (53%) калвинизъм (16%) лутеранство (3%) атеизъм 25% |
| Сродни групи | угрофини, ханти, мансийци |
 | |
| Разпространение на унгарското население | |
| Унгарци в Общомедия | |
Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.
Разпространение
Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..
Етноними
Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]
В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.
История
Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят.
П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно прабългарско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно, тъй като напоследък се смята, че прабългарите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро смесен. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани „турки“ във византийските и арабските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, като Гардизи описва системата на двувластие при тях така:
| „ | Маджарите–тюрки, вожда им по название ... Действителният управител ... | “ |
С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последният казва още, че преди са ги наричали „бели савири“ (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите, дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър („Страна Леведия“) на запад в областта Ателкюз (на унг. „Междуречие“ – между реките Днепър и Днестър).
През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. Сведения за този родоначалник на унгарската кралска династия се дават в така наречения „Унгарски аноним“. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.
В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилират установените там южнославянски племена.
В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи.
След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превръща в същинска империя, в която маджарите съставляват етническо малцинство. Техни наследници са днешните унгарци.
Бележки
- ↑ A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)
Галерия
-
Миграция на унгарците -
Унгарци в Унгария (1890) -
Унгарци в Австро-унгарската империя, 1911 г.
.png)
