Петрово (дем Пеония): Разлика между версии
м цитат уеб - Name Changes of Settlements in Greece |
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| име-местно = Άγιος Πέτρος |
| име-местно = Άγιος Πέτρος |
||
| вид = село |
| вид = село |
||
| знаме = |
|||
| герб = |
|||
| изглед = |
|||
| изглед-описание = |
|||
| гео-ширина = 40.8647 |
| гео-ширина = 40.8647 |
||
| гео-дължина = 22.5764 |
| гео-дължина = 22.5764 |
||
| Ред 18: | Ред 14: | ||
| население = 1813 |
| население = 1813 |
||
| население-година = 2001 |
| население-година = 2001 |
||
| кмет = |
|||
| основаване = |
| основаване = |
||
| пощенски-код = |
| пощенски-код = |
||
| Ред 45: | Ред 40: | ||
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref> |
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref> |
||
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref |
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
Според [[Боривое Милоевич]] селото (''Petrovo'') има 115 къщи християни славяни.<ref name="lithoksou"/> |
Според [[Боривое Милоевич]] селото (''Petrovo'') има 115 къщи християни славяни.<ref name="lithoksou"/> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|730 и 869}}</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|730 и 869}}</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
Версия от 21:01, 14 април 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.
| Петрово Άγιος Πέτρος | |
| — село — | |
  Петрово  Петрово  Петрово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 12 m |
| Население | 1813 души (2001) |
Петрово или Петрево (на гръцки: Άγιος Πέτρος, Агиос Петрос, до 1927 Πέτροβο, Петрово[1]), на турски Педрели, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1813 жители (2001).
География
Селото е разположено в западния край на Солунското поле.
История
В Османската империя
В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петрово като българско село.[2] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ има икони на кулакийския зограф Маргаритис Ламбу и на петровския Димитър Вангелов.[3]
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]
На австрийската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (Pederli (Petrovo), на картата на Кондоянис е отбелязано като Петровон (Πέτροβον), християнско село.[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петрево има 620 жители, всички българи християни.[6]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.[8] Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на гръцката въоръжена пропаганда, заради което селото е наречено „Македонската Сули“.[9]
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[10]
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.[11]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτροβο) има 75 екзархисти и 850 патриаршисти.[5][12]
Според Боривое Милоевич селото (Petrovo) има 115 къщи християни славяни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Петрево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13] Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.[14]
В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (Πέτροβο, Μπεδρελή) като село с 390 мъже и 397 жени.[5] Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.[15] Селото пострадва през Втора световна война и Гражданската война в Гърция.[9]
Личности
- Родени в Петрово
Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[16]
Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]- Атанас Орджанов, български революционер, деец на ВМОРО
- Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
- Димитър Вангелов, български зограф
- Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция[17]
- Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник[17]
- Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[17]
- Ичо Калинов (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец
- Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село[18]
- Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета[17]
- Никола Карастоянов (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец
- Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[19]
- Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
- Поп Христо Сакелариев, български зограф
- Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията[17]
- Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[17]
- Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[17]
- Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО[17]
- Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред[20]
- Свързани с Петрово
- Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български войвода
- Починали в Петрово
- Георгиос Пападопулос (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ а б Сайт на бившия дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730 и 869.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106
- ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
