Франческо де Мура: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2) |
м -и век -> век |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
При престоя си в [[Торино]] от [[1741]] до [[1743]] Франческо де Мура се запознава с художника Корадо Джакуинто и архитекта Бенедето Алфиери. |
При престоя си в [[Торино]] от [[1741]] до [[1743]] Франческо де Мура се запознава с художника Корадо Джакуинто и архитекта Бенедето Алфиери. |
||
Когато през [[174]]3 г. се завръща в [[Неапол]] художникът е посрещнат с огромен интерес от страна на неаполитанските благородници. В същото време той поддържа контакти с различни художници, работещи преди всичко в [[Рим]] и по-специално с френския художник Пиер Сублейрас. С хроматичната си техника типична за стила [[Класицизъм]], Франческо де Мура влияе върху бъдещото развитието на неаполитанските художници от 18 |
Когато през [[174]]3 г. се завръща в [[Неапол]] художникът е посрещнат с огромен интерес от страна на неаполитанските благородници. В същото време той поддържа контакти с различни художници, работещи преди всичко в [[Рим]] и по-специално с френския художник Пиер Сублейрас. С хроматичната си техника типична за стила [[Класицизъм]], Франческо де Мура влияе върху бъдещото развитието на неаполитанските художници от 18 век. Стила [[Барок]] проявен от художника в картините за църквата „Сантисима Анунциата“, Неапол, Базилика „Санта Киара“, Неапол и Катедралата във [[Фоджа]], е повлиян от майсторите художници [[Франческо Солимена]] и [[Лука Джордано]]. |
||
Платна на Франческо де Мура има в почти всички църкви и музеи в Неапол. Само в [[Картинна галерия Пио Монте дела Мизерикордия]], Неапол са изложени 33 негови картини, останали от всичките 180 собствени творби, дарени от художника на благотворителната неаполитанска организация „Пио Монте“. Сред тях е и портрета на съпругата му Анна д'Ебреу, също негово произведение. |
Платна на Франческо де Мура има в почти всички църкви и музеи в Неапол. Само в [[Картинна галерия Пио Монте дела Мизерикордия]], Неапол са изложени 33 негови картини, останали от всичките 180 собствени творби, дарени от художника на благотворителната неаполитанска организация „Пио Монте“. Сред тях е и портрета на съпругата му Анна д'Ебреу, също негово произведение. |
Версия от 15:58, 16 април 2021
Франческо де Мура Francesco De Mura | |
неаполитански художник | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Неапол, Италия |
Франческо Солимена Лука Джордано | |
Франческо де Мура в Общомедия |
Франческо де Мура (на италиански: Francesco De Mura), (Неапол, 21 април 1696 – Неапол, 19 август 1782) италиански художник, представител на Неаполитанската школа по живопис.
Биография
Още твърде малък Франческо де Мура посещава художественото ателие на Доменико Виола. През 1708 г. младият художник се премества в ателието на Франческо Солимена, където остава до 1730 г. Влиянието на новия учител и неговата техника може да се види ясно в картините на бъдещия художник, рисувани в периода 1720 – 1730, сред които е „Христос умира на кръста и Свети Йоан“, рисувана през 1723 г. за църквата „Сан Джироламо деле Монаке“, Неапол. От 1728 г. с картините за църквата „Санта Мария Донаромита“ художникът започва да показва свой личен стил в рисуването, който вероятно е повлиян и от модата в Неапол през този период.
При престоя си в Торино от 1741 до 1743 Франческо де Мура се запознава с художника Корадо Джакуинто и архитекта Бенедето Алфиери.
Когато през 1743 г. се завръща в Неапол художникът е посрещнат с огромен интерес от страна на неаполитанските благородници. В същото време той поддържа контакти с различни художници, работещи преди всичко в Рим и по-специално с френския художник Пиер Сублейрас. С хроматичната си техника типична за стила Класицизъм, Франческо де Мура влияе върху бъдещото развитието на неаполитанските художници от 18 век. Стила Барок проявен от художника в картините за църквата „Сантисима Анунциата“, Неапол, Базилика „Санта Киара“, Неапол и Катедралата във Фоджа, е повлиян от майсторите художници Франческо Солимена и Лука Джордано.
Платна на Франческо де Мура има в почти всички църкви и музеи в Неапол. Само в Картинна галерия Пио Монте дела Мизерикордия, Неапол са изложени 33 негови картини, останали от всичките 180 собствени творби, дарени от художника на благотворителната неаполитанска организация „Пио Монте“. Сред тях е и портрета на съпругата му Анна д'Ебреу, също негово произведение.
Франческо де Мура умира в Неапол на 19 август 1782, завещавайки на човечеството огромно художествено наследство.
Картини на Франческо де Мура
-
„Алегория на благочестието като Възпитание“,
Галерия Палацо Зевалос,
Неапол -
„Алегория на благочестието като Сигурност“,
Галерия Палацо Зевалос,
Неапол -
„Сбогуването на Еней и Дидона“,
Национален музей за средновековно и модерно изкуство в Базиликата,
Матера
Вижте също
- Каталог на колекциите в Галерия Палацо Зевалос, Неапол
- Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол
Източници
- Vincenzo Rizzo, DE MURA, Francesco, in Dizionario biografico degli italiani, XXXVIII, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1990. Посетен на 28 януари 2016.
- Achille della Ragione – Francesco De Mura eccellentissimo pittore – Napoli 2017
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco De Mura в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |