Въшки: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kirito (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 109.120.249.105 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
м Бот: Козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox}}
{{Taxobox}}
[[File:Pthirus pubis - crab louse.jpg|300 px|thumb|[[Срамна въшка]] (''Pthirus pubis'')]]
[[Файл:Pthirus pubis - crab louse.jpg|300 px|мини|[[Срамна въшка]] (''Pthirus pubis'')]]
[[Файл:Arheologicheski-Lice comb.jpg|мини|300п|Гребен от слонова кост за почистване от въшки – късната Бронзова епоха (1200 – 1050 г. пр.н.е.) от град Ларнака, античния [[Китион]].]]
[[Файл:Arheologicheski-Lice comb.jpg|мини|300п|Гребен от слонова кост за почистване от въшки – късната Бронзова епоха (1200 – 1050 г. пр.н.е.) от град Ларнака, античния [[Китион]].]]
'''Въшките''' (''Phthiraptera'') са [[разред]] малки безкрили яйценосни [[насекоми]].
'''Въшките''' (''Phthiraptera'') са [[разред]] малки безкрили яйценосни [[насекоми]].
Ред 7: Ред 7:
Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а [[челюст]]ите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.<ref name=Capinera>{{cite book| author=Capinera, John L. |title=Encyclopedia of Entomology |url=https://books.google.com/books?id=i9ITMiiohVQC&pg=PA838 |year=2008 |publisher=Springer Science & Business Media |isbn=978-1-4020-6242-1 |pages=838 – 844|lang=en }}</ref>
Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а [[челюст]]ите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.<ref name=Capinera>{{cite book| author=Capinera, John L. |title=Encyclopedia of Entomology |url=https://books.google.com/books?id=i9ITMiiohVQC&pg=PA838 |year=2008 |publisher=Springer Science & Business Media |isbn=978-1-4020-6242-1 |pages=838 – 844|lang=en }}</ref>


Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с [[перо|пера]]та и [[косми]]те на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на [[кожа]]та им. Рядко поглъщат капки [[кръв]], които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.
Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с [[перо|перата]] и [[косми]]те на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на [[кожа]]та им. Рядко поглъщат капки [[кръв]], които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.


== Класификация ==
== Класификация ==

Версия от 10:42, 20 април 2021

Въшки
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Шестокраки (Hexapoda)
клас:Насекоми (Insecta)
подклас:Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:Новокрили насекоми (Neoptera)
надразред:Exopterygota
разред:Въшки (Phthiraptera)
Научно наименование
Haeckel, 1896
Въшки в Общомедия
[ редактиране ]
Срамна въшка (Pthirus pubis)
Гребен от слонова кост за почистване от въшки – късната Бронзова епоха (1200 – 1050 г. пр.н.е.) от град Ларнака, античния Китион.

Въшките (Phthiraptera) са разред малки безкрили яйценосни насекоми.

Описание

Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а челюстите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.[1]

Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с перата и космите на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на кожата им. Рядко поглъщат капки кръв, които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.

Класификация

Разред Въшки

Видове

Съществуват около 5 хиляди вида въшки, но са описани около 300. Характерна е кокошата въшка, която живее по кожата на домашната кокошка. По патиците паразитира патешкият пухояд, а по пауна – пауновият пухояд.

В България се срещат и паразити по бозайниците, например кучешкият пухояд, който се заселва по космите на главата и врата на кучето. Премахва се чрез редовно къпане и напръскване на космената покривка с инсектициди. Това е важно, защото кучешкият пухояд е междинен гостоприемник на кучешките глисти.

Източници

  1. Capinera, John L. Encyclopedia of Entomology. Springer Science & Business Media, 2008. ISBN 978-1-4020-6242-1. p. 838 – 844. (на английски)

Вижте също