Голямо солено езеро: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
[[Категория:География на Юта]] |
[[Категория:География на Юта]] |
||
[[Категория:Солени езера]] |
[[Категория:Солени езера]] |
Версия от 15:33, 20 април 2021
Голямо солено езеро Great Salt Lake | |
— солено, безотточно — | |
Езерото от птичи поглед откъм Солт Лейк Сити | |
Местоположение | САЩ, Юта |
---|---|
Притоци | Беър Ривър, Джордан, Вебер |
Дължина | 120 km |
Ширина | 45 km |
Площ | Около 4400 km² |
Дълбочина | Около 10 m |
Водосб. басейн | 55 685 km² |
Острови | Между 8 и 15 острова |
Населени места | Солт Лейк Сити, Огдън |
Голямо солено езеро в Общомедия |
Голямото солено езеро (на английски: Great Salt Lake) се намира в западната част на Съединените американски щати и е най-голямото езеро между Големите езера и Тихия океан и най-голямото солено езеро в западното полукълбо. Голямото солено езеро е остатък от езерото Бонвил, голямо сладководно езеро през плейстоцена (75 000 – 7250 пр.н.е.), което заема голяма част от Западна Юта. Езерото се намира в един от басейните на Големия басейн, западно от планините Уосач в щата Юта.[1]
География
Езерото няма собствени извори, а получава вода от множество потоци, които се стичат от околните планини. Най-големи притоци са реките Беър Ривър, Вебер, и Джордан. Езерото е безотточно, а високата соленост на водата се дължи на натрупването на минерали и голямото изпарение. Езерото заема широка долина, която е формирана от ерозирането на околните планини. Естеството на долината е причина за големи различия в площта на повърхността на езерото, което в по-влажни години може да увеличи площта си драстично. През 1963 г. площта на езерото е 2460 km², а през 1988 г. 8500 km². Средната площ на езерото е около 4400 km².[1]
История
Наличието на толкова голям обем вода в сухите райони на Юта и въобще в целия Голям басейн, привлича рано вниманието на хората. Местните индиански култури използват сладководните блата и потоци около езерото за лов и риболов доста преди пристигането на евро – американците.
Трапери изследват района на Голямото солено езеро като се започне с Робърт Стюърт през 1812 г., Джим Бриджър през 1824 г., последвани от няколко други трапери през 1826 г. и 1843 г.
Новините от долината на Голямото солено езеро достигат до мормонските лидери в Ноуву, Илинойс, и те решават да се заселят около него, Първата мормонска експедиция достига долината на Голямото солено езеро на 22 – 24 юли 1847 г. На 27 юли Бригъм Йънг и други лидери на групата посещават езерото, което става основен източник на сол за заселниците.[1] На река Джордан мормоните основават град Солт Лейк Сити, който днес е столица на щата Юта и е най-голямото селище на брега на езерото (друг град на брега на езерото е Огдън).
Развитие
Високото съдържание на сол на езерото е ограничило използването му, но няколко курорти са съществували по бреговете му по различно време. Съвсем наскоро ветроходството става популярна дейност в езерото. От езерото също се добива сол и се събират скариди, които се използват за храна за риби. От най-ранните индианци, които са добивали сол от езерото, до днешната индустрия и туризма, Голямото солено езеро е ценна и уникална част от географията на Северна Америка.[1]
Източници
- ↑ а б в г Jackson, Richard H. „Голямо солено езеро“ // Utah History Encyclopedia. Архив на оригинала от 2016-10-22 в Wayback Machine.
|