Голямо солено езеро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Бот: Козметични промени
Ред 44: Ред 44:
<references />
<references />
{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:География на Юта]]
[[Категория:География на Юта]]
[[Категория:Солени езера]]
[[Категория:Солени езера]]

Версия от 15:33, 20 април 2021

Голямо солено езеро
Great Salt Lake
— солено, безотточно —
Езерото от птичи поглед откъм Солт Лейк Сити
Езерото от птичи поглед откъм Солт Лейк Сити
41.1667° с. ш. -112.5833° и. д.
Местоположение в САЩ
МестоположениеСАЩ, Юта
ПритоциБеър Ривър, Джордан, Вебер
Дължина120 km
Ширина45 km
ПлощОколо 4400 km²
ДълбочинаОколо 10 m
Водосб. басейн55 685 km²
ОстровиМежду 8 и 15 острова
Населени местаСолт Лейк Сити, Огдън
Голямо солено езеро в Общомедия

Голямото солено езеро (на английски: Great Salt Lake) се намира в западната част на Съединените американски щати и е най-голямото езеро между Големите езера и Тихия океан и най-голямото солено езеро в западното полукълбо. Голямото солено езеро е остатък от езерото Бонвил, голямо сладководно езеро през плейстоцена (75 000 – 7250 пр.н.е.), което заема голяма част от Западна Юта. Езерото се намира в един от басейните на Големия басейн, западно от планините Уосач в щата Юта.[1]

География

Езерото няма собствени извори, а получава вода от множество потоци, които се стичат от околните планини. Най-големи притоци са реките Беър Ривър, Вебер, и Джордан. Езерото е безотточно, а високата соленост на водата се дължи на натрупването на минерали и голямото изпарение. Езерото заема широка долина, която е формирана от ерозирането на околните планини. Естеството на долината е причина за големи различия в площта на повърхността на езерото, което в по-влажни години може да увеличи площта си драстично. През 1963 г. площта на езерото е 2460 km², а през 1988 г. 8500 km². Средната площ на езерото е около 4400 km².[1]

История

Наличието на толкова голям обем вода в сухите райони на Юта и въобще в целия Голям басейн, привлича рано вниманието на хората. Местните индиански култури използват сладководните блата и потоци около езерото за лов и риболов доста преди пристигането на евро – американците.

Трапери изследват района на Голямото солено езеро като се започне с Робърт Стюърт през 1812 г., Джим Бриджър през 1824 г., последвани от няколко други трапери през 1826 г. и 1843 г.

Новините от долината на Голямото солено езеро достигат до мормонските лидери в Ноуву, Илинойс, и те решават да се заселят около него, Първата мормонска експедиция достига долината на Голямото солено езеро на 22 – 24 юли 1847 г. На 27 юли Бригъм Йънг и други лидери на групата посещават езерото, което става основен източник на сол за заселниците.[1] На река Джордан мормоните основават град Солт Лейк Сити, който днес е столица на щата Юта и е най-голямото селище на брега на езерото (друг град на брега на езерото е Огдън).

Развитие

Високото съдържание на сол на езерото е ограничило използването му, но няколко курорти са съществували по бреговете му по различно време. Съвсем наскоро ветроходството става популярна дейност в езерото. От езерото също се добива сол и се събират скариди, които се използват за храна за риби. От най-ранните индианци, които са добивали сол от езерото, до днешната индустрия и туризма, Голямото солено езеро е ценна и уникална част от географията на Северна Америка.[1]

Източници

  1. а б в г Jackson, Richard H. „Голямо солено езеро“ // Utah History Encyclopedia. Архив на оригинала от 2016-10-22 в Wayback Machine.