Корен (морфология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:09, 20 април 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.

Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.

Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.^[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – представка, наставка, окончание, определителен член. В езиците с падежи се добавя и съответната падежна форма.

Коренът е носител на „лексикалното значение на думата“, той е ядрото ѝ. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася в българския език най-вече за всички самостойни части на речта: съществителни, прилагателни, глаголи, числителни, местоимения, наречия.

Източници

↑ Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.

[1]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 '''Коренът''' в морфологията е [[морфема]], която носи основното значение на [[дума]]та.
-Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.<ref>{{cite book | title =Практическа българска граматика | last =Пашов  | first =Петър  | authorlink =  | year =1994  | edition =второ допълнено издание  | publisher =Издателство „Просвета“  | location =София  | isbn =954-01-0339-8  | pages =47 }}</ref> Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – [[представка]], [[наставка]], [[окончание]], [[определителен член]]. В езиците с [[Падеж (граматика)|падежи]] се добавя и съответната падежна форма.
+Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.<ref>{{cite book | title =Практическа българска граматика | last =Пашов | first =Петър | authorlink = | year =1994 | edition =второ допълнено издание | publisher =Издателство „Просвета“ | location =София | isbn =954-01-0339-8 | pages =47 }}</ref> Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – [[представка]], [[наставка]], [[окончание]], [[определителен член]]. В езиците с [[Падеж (граматика)|падежи]] се добавя и съответната падежна форма.
 Коренът е носител на „лексикалното значение на думата“, той е ядрото ѝ. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася в българския език най-вече за всички самостойни части на речта: [[Съществително име|съществителни]], [[Прилагателно име|прилагателни]], [[глагол]]и, [[Числително име|числителни]], [[Местоимение|местоимения]], [[Наречие|наречия]].