Карл VI: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 69: | Ред 69: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* León Sanz, Virginia. ''Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España''. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN |
* León Sanz, Virginia. ''Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España''. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 84-03-09409-4. |
||
* Rill, Bernd. ''Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht''. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN |
* Rill, Bernd. ''Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht''. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3-222-12148-6. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 21:33, 21 април 2021
Карл VI | |
император на Свещената Римска империя, | |
Наследил | Йозеф I |
---|---|
Наследник | Карл VII |
Лични данни | |
Роден | 1 октомври 1685 г.
|
Починал | 20 октомври 1740 г.
Виена, дн. Австрия |
Пълно име | Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус |
Други титли | крал на Бохемия, Унгария и Хърватия |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Хабсбурги |
Баща | Леополд I |
Майка | Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург |
Брак | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Потомци | Мария Терезия, Мария Анна Баварска |
Герб | |
Карл VI в Общомедия |
Карл VI (на немски: Karl VI., 1 октомври 1685 – 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.
Произход
Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.
Управление
Карл е уговореният австрийски наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави завещание в полза на френския кандидат – бъдещият Филип V – това противоречи на два договора за подялба на наследството, сключени между Франция и Англия. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство (1702 -1714), в която Австрия, Англия и Съединените провинции се противопоставят на Франция и нейните съюзници. В хода на войната Карл нахлува в Испания с австрийски и английски сили през 1705 г. в опит да се укрепи и остава там шест години. След като по-големият му брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща във Виена. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.
Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. След договора от Ращат Австрия получава територии в Италия, а след настъпването на мира Карл води успешна война с Османската империя (1716 – 18), в резултат на което печели територии в Унгария и Сърбия. Неговата върховна армия обаче е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.
Империята получава икономически тласък с основаването на печелившата търговска компания Остенде (1722 – 31) и с разширяването на пристанище Триест[1].
През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.
Брак и деца
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-възрастната дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747).
Деца достигнали до зряла възраст са:
-
Мария Терезия
дъщеря -
Мария Анна Баварска
дъщеря
Смърт и наследство
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматическата санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII. [2]
След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.
Източници
- León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 84-03-09409-4.
- Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3-222-12148-6.
Бележки
- ↑ Charles VI // Енциклопедия Британика, 16 октомври 2018. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.
|
|
|