Клод I дьо Гиз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
 
Ред 44: Ред 44:


{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Херцози на Гиз]]
[[Категория:Херцози на Гиз]]
[[Категория:Графове на Гиз]]
[[Категория:Графове на Гиз]]

Текуща версия към 08:15, 22 април 2021

Клод I дьо Гиз
Claude de Lorraine
1-ви херцог дьо Гиз

Роден
Починал
12 април 1550 г. (53 г.)
Герб
Семейство
РодДьо Гиз[1]
БащаРене II
Братя/сестриАнтон II (Лотарингия)[1]
ДецаМари дьо Гиз[2]
Франсоа І дьо Гиз[2]
Клод I дьо Гиз в Общомедия

Клод I Лотарингски (20 октомври 1496, Конде, Лотарингия – 12 април 1550, Жоанвил, Шампан) – граф д'Омал (1508), титулярен граф дьо Гиз (1508 – 1520), граф дьо Гиз (1527), барон д’Елбьоф, дьо Майен и дьо Жоанвил (1508), 1-ви херцог дьо Гиз (1528), пер на Франция (1528). Френски военен деятел и основател на дом Гиз.

Клод се ражда в Лотарингия, възпитава при двора на краля на Франция. През 1506 година крал Луи ХII „му предоставя права на френско гражданство“, впоследствие противниците на Гизите използват този факт за названието техния дом като чуждестранен. Действително, херцозите на Лотарингия, владеещи погранични земи, са едновременно васали и краля на Франция, и императора на Свещената Римска империя.

Врез 1525 година Франсоа I го изпраща да защитава източните граници на кралството, с което Клод Гиз се справя успешно с помощта на своя старши брат Антоан, херцог на Лотарингия. Охраната на източната граница не позволява на Гиз да участва в битката при Павия (1525), завършила с катастрофа и пленяване на краля на Франция.

След връщането си от плен Франсоа I от благодарност за неговото мъжество и лоялност, въздига владенията на Гиз в херцогство-перство (1528).

Наследник на Клод е големият му син Франсоа I дьо Гиз (24 февруари 1519 – 18 февруари 1563), 2-ри херцог дьо Гиз, глава на католиците.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Брак: (от 9 юни 1513) Антоанета дьо Бурбон-Вандом (1493 – 1583), дъщеря на Франсоа дьо Бурбон-Вандом, граф Вандом, и Мария Люксембургска, графиня дьо Сен-Пол. Имат 12 деца:

  • Мария (22 ноември 1515 — 11 юни 1560), м1- (от 1534) Луи (ум. 1537), херцог дьо Лонгвил, м2- (от 1538) Яков V (10 април 1512 — 14 декември 1542), крал на Шотландия.
  • Франсоа I дьо Гиз (24 февруари 1519 — 18 февруари 1563), 2-ри херцог дьо Гиз, глава на католиците, генерал-лейтенант на Франция.
  • Луиза (1520 – 1542).
  • Рене (1522 – 1602).
  • Шарл (17 февруари 1524 — 26 декември 1574), кардинал Лотарингски, архиепископ на Реймс, епископ на Мец.
  • Клод II (18 август 1526 — 3 март 1573), херцог д’Омал.
  • Луи (21 октомври 1527 — 29 юли 1578), кардинал дьо Гиз, архиепископ на Санс.
  • Филип (1529 – 1529).
  • Пиер (1530 — юни 1530).
  • Антоанета (1531 – 1561).
  • Франсоа (1534 – 1563).
  • Рене II (14 август 1536 — 14 декември 1566), барон, след това маркиз д’Елбьоф.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б genealogy.euweb.cz // Посетен на 20 януари 2016 г.
  2. а б genealogy.euweb.cz // Посетен на 11 януари 2016 г.
  • François Roche, Claude de Lorraine, premier Duc de Guise, Éditions Le Pythagore, 2005, ISBN 2-908456-47-8
  • Lapasset M., Résidence princière, éditions D Guéniot