Дух (философия): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
=== Кант === |
=== Кант === |
||
=== Фихте === |
|||
=== Шелинг === |
=== Шелинг === |
||
Версия от 18:30, 30 юли 2007
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цаялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.
Историческа еволюция на понятието
Антична философия
Еквиваленти в други древни философски системи
Средновековна философия
Немска класическа философия
Кант
Фихте
Шелинг
Според философските възгледи на Георг Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
Хегел
Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията "дух" и "абсолютна идея" са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.
Марксизъм
Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - при своята формулировка на т. нар. "основен философски въпрос". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - особено в аспектите на познаваемостта на света - макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.